Когато Кака се появи в "Милан" през 2003 г., мнозина се изненадаха от решението на италианския гранд да плати 8.5 млн. долара за сравнително неизвестен бразилец на 21 г., каквито с лопата да ги ринеш. При това окачествен като "фъстък". Само 4 години по-късно талантът не само се разви, утвърди и заблестя, но и вече покори най-престижното индивидуално отличие в Европа - "Златната топка". С което стана четвъртият от Бразилия, който печели приза след Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо. И първият бял.

Рикардо Изексон душ Сантуш Лейте е пълното име на този играч. Който не може да се класифицира нито като нападател, нито като плеймейкър, нито като атакуващ от задна линия халф. А като всичко това, взето заедно.

За него се заговаря през 2001 г., докато е в "Сао Пауло". Той дебютира за първия тим през януари на въпросната година. За да запише през първия сезон 27 мача с 12 гола, а през следващия - 22 двубоя и 10 попадения. Впечатляващо за голобрад юноша. Впечатляващо и за европейските клубове, които веднага наизваждат оферти. Надделява тази на милиардера Силвио Берлускони. Която се съчетава с личното желание на Кака да облече червено-черната фланелка.



Защо Кака?



Ами просто малкият му брат Родриго не можел да произнася Рикардо и му викал така за по-лесно. На 8-годишна възраст Кака постъпва в школата на "Сао Пауло". На 15 г. подписва първия си договор и помага на тима да спечели юношеския турнир "Копа де Жувенил". По-нататък е сбъднат сън. Който включва дебют в италианската Серия "А" срещу "Анкона" (2:0) на 1 септември 2003 г. и в Шампионската лига само 2 седмици по-късно срещу "Аякс" (1:0). Включва и общо 30 мача и 10 гола в първия му сезон на Ботуша, което пък се превръща в основен камък при граденето на шампионската титла за "Милан". През следващия сезон "само" 7 гола, второ място в Италия и финал в Шампионската лига, загубен с дузпи от "Ливърпул". Сезонът 2005/06 не се запомня толкова с първия хеттрик за "росонерите", а с това, че сменя фланелката с №22, за да облече мечтания №10, дотогава носен от Руи Коща.

През 2006/07 идва ключовият момент. Когато дотогавашният лидер Андрий Шевченко преминава в "Челси", в "Милан" зейва празнота за човек, който може да реши всеки мач с гола си. Кака успява да запълни това място. И още как - с 10 попадения става голмайстор на Шампионската лига, която освен това печели с отбора си. Междувременно по пътя към трофея кара на 1/2-финала мениджърът на "Манчестър Юн" сър Алекс Фергюсън да възкликне: "Кака е вторият най-добър футболист в света в момента. След Кристияно Роналдо". Авторитетните издания "Кикер" и "Таймс" пък направо еднолично му връчват въпросното звание.

Клубният успех върви ръка за ръка с добрите игри в националния отбор. Да играе за "Селесао" със сигурност е била по-голямата мечта за Кака, отколкото това да бъде част от "Милан". Ами тогава какво да кажем за това - само половин година след първия си мач за Бразилия той вдига световната купа. На Мондиал `02 играе само 19 минути, но кой иска повече от младеж на 20 г.? Все пак Роналдо през 1994 г. не се появи и за секунда на терените в САЩ. Година по-късно вече слага капитанската лента! За да натрупа досега 54 мача и 19 гола. Засега му се разминава друг голям дразнител - "Копа Америка". Бразилците печелят отличието това лято, но Кака по подобие на Роналдиньо и Роналдо не взима участие, оправдавайки се с умора от натрупаните мачове.



Какво може Кака с топката?



По-скоро "Какво не може?". Финтове, владеене на топката, поглед върху играта, сила на изстрел отдалеч, от фаулове, хладнокръвие при дузпа. "Кака има техниката на бразилец и физиката на европеец. Това е новото знаме на нашия футбол", казва треньорът Вандерлей Люксембурго.

На всички тези умения и красиви завършващи удари е трудно да се отсее най-красивият му гол. Но засега се смята вторият му срещу "Фенербахче" при победата с 3:1 в мач от Шампионската лига на "Сан Сиро" на 13 септември 2005 г. Към края на мача резултатът още е 1:1. Тогава в 86-ата мин. бразилецът буквално тръгва сам да решава мача - поема топката от центъра, три пъти не позволява да му я отнемат, за да я мушне с лек и елегантен удар под вратаря.

Първосигнална реакция е, като човек види играта на Кака, да си каже, че



този футболист е

докоснат от Господ



Това не е шега - в същото е уверен и самият играч. Защото като тийнейджър си счупва гръбнака при скок от трамплин в басейн. Травмата застрашава кариерата му, но той учудва всички и се възстановява. Оттогава Кака смята, че именно Бог му е помогнал да преодолее това препятствие. И не пропуска след свой гол да демонстрира, че под екипа си носи фланелка с надпис "Аз принадлежа на Исус", както и да вдигне благодарствено пръсти към небесата. Много дами от шоубизнеса прокламират, че са запазили девствеността си до брака. Макар да не е нито жена, нито шоузвезда, Кака прави същото. Но на него поне може да му се вярва. Не само защото любимата книга му е Библията, а любимата музика - църковният госпел. Той е част от организацията "Атлети на Христа" и посланик на ООН срещу глада.

Кака наистина е различен от имиджа на останалите бразилски футболисти плейбои. В края на 2005 г. се жени не за манекенка, а за студентката от знатен род Каролине Селико. С която удържат предбрачния обет цели 3 години! Сега двамата чакат първото си дете. Не е по нощния живот, нито по алкохола - любимата му напитка е водата. Освен това категорично отказва на красива своя почитателка, която му се предлага.

Съвсем не по футболному Кака има и планове за времето, след като спре с футбола, нищо че е още на 25 г. "След края на кариерата си с удоволствие бих станал евангелски пастор. Знам, трудно е - за целта трябва да следвам теология и да задълбоча познанията си върху Библията", признава той пред списание GQ.

Какво още за Кака... Нека сам той го каже: "Никога не съм доволен. Зная, че се нареждам сред най-добрите футболисти в света, но още не съм достигнал своя връх. Има още какво да подобрявам. Подарък е за мен, че мога да играя футбол. Човек идва без нищо на този свят. Останалото е работа."

На фона на тези думи човек може да се закълне, че парите вече не са от такова голямо значение за Кака. Да, той поднови договора си с "Милан" до 2012 г. при това със заплата от 8 млн. евро на сезон. И е сигурно, че ако отиде в "Реал", откъдето през всеки трансферен период опитват да го купят, няма да е заради финансовата страна. Ами от личното му желание да се усъвършенства. И да радва себе си, Господ и всички фенове със своите елегантно-красиви изпълнения.