Банките ще настояват да се разшири информацията, която използват, за да преценят дали да отпуснат заем на определен клиент. Идеята е да се вземат предвид и неплатените сметки за парно, ток, вода, мобилен и стационарен телефон, а също и заемите към небанковите кредитни институции като Jet Finance, Easy Credit, Creditex и т.н.



"Комуналните услуги също се ползват на кредит. Плащането или неплащането на сметките би трябвало да се отразява на общата оценка, която ще дава възможност някои хора да имат по-бърз, по-лесен и по-евтин достъп за кредити, а други хора, които са били недобросъвестни, просто да бъдат изключени от системата за вземане на заем", обясни пред Дарик радио председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян.

"Когато една банка трябва да прецени точно колко рисков е даден клиент, който кандидатства за заем, се нуждае и от информация как той изпълнява задълженията си и към други кредитори", поясни пред "Сега" шефът на Пощенска банка Асен Ягодин.

Сега в кредитния регистър към БНБ има данни само за банковите заеми и дали има просрочване в плащането на вноските. Според Ягодин е необходимо регистърът да включва и "исторически данни", т.е. не само текущите кредитни задължения, но и как в миналото клиентът е изплащал дълговете си.

На Запад подобни услуги предоставят т.нар. кредитни бюра. Според Хампарцумян подходът и в България трябва да е същият. "Това, разбира се, е изключително деликатна материя, свързана с много чувствителни данни, чиято защита е много важна. От друга страна, всеки, който е в този регистър, трябва да има право на достъп до информацията, която се съхранява за него, което дава възможност, ако има някаква грешка или недоразумение, те да се изчистят", обясни той. Според него е реалистично проектът да заработи още догодина.

В по-широк план фактът дали лицето е изряден платец е важен за стабилността на банковата система. Според статистиката на БНБ засега лошите заеми у нас са в рамките на нормалното. Преди два дни италианската банка "УниКредит" отбеляза в анализ за българския пазар, че засилената конкуренция между финансовите институции кара някои от тях да навлизат в по-рискови клиентски сегменти, т.е. да не се съобразяват с данните на кредитния регистър.

Българинът взема все по-големи заеми, сочи ноемврийската статистика на кредитния посредник "Кредит център". За имот в София клиентите теглят средно по 51 148 евро, т.е. над 100 000 лв. "В малките градове също е отчетено повишаване на размера и броя на заявените големи ипотечни кредити", посочват консултантите. Средният размер на заемите за Варна е 43 560 евро, за Бургас - 36 200 евро, за Пловдив - 43 640 евро, за Русе - 29 340 евро, Кърджали - 28 823 евро, Ямбол - 31 200 евро.