Испания търси да наеме 3333 българи за бране на ягоди. Това е голямо доверие, но и голяма отговорност.

Испанският повик преди всичко поставя нови изисквания към българското образование. От кандидат-берачите не се иска да са висшисти, а само добро физическо състояние и да имат желание за работа на полето, с други думи - здрав кръст и да не мрънкат. Значи учебното съдържание трябва да се заостри тъкмо в тези две насоки - физкултура и час на класния. Без да се прекалява, трябва да има и малко математика (броене до 34 евро, колкото е дневната надница на берачите), малко ботаника (как изглежда ягодата и как да отличим плода от стеблото, за да не я скубем с корените) и малко география (за да не идат берачите в Исландия наместо в Испания).

В офертата изрично е подчертано, че не се изисква владеенето на испански език. Това предполага две хипотези.

Първата е, че общуването между работодатели и работници ще става чрез пантомима. Разбира се, няма да се мине без общочовешкия звук "Ъ!", с който се подсилва значението на жестовете и някак си се показва, че не сме съвсем безгласни. При тази хипотеза диалог между работодател и работник би изглеждал така:

Работодателят сочи работника, после ягодите, накрая кошницата и казва:

- Ъ! Ъ! Ъ!

Работникът сочи зъбите си (теоретически 32 на брой), показва и два пръста, клати отрицателно глава, тоест казва, че надница от 34 евро на ден е недостатъчна. Работникът показва още 6 пръста, тоест поставя категорично искането си за 40 евро надница.

Работодателят клати отрицателно глава.

Берачът вкарва в употреба наученото в извънкласни занимания - показва среден пръст.

Испанецът клати отрицателно глава, сочи пътя.

Нашенецът повежда борба, пее с "Ъ-ъ-ъ!" Интернационала и показва с пантомима на своите другари по съдба как всички като един се борят с испанеца изедник. Те обаче го разбират грешно, отказват да посетят корида и подхващат ягодите, че времето тече и никой не им плаща, за да стоят. Осъзнатият берач на ягоди чрез серия от пламенни речи, изнесени жестомимично, показва на тружениците на сладкия плод истинския лик на капиталистическата потосмукачна система как ягодите изяждат хората, но че е напълно възможно един ден брането им да бъде по-хубаво от песен. Междувременно другите вече са обрали по няколко реда ягоди и продължават нататък, тъй че на този етап борбата за по-високи надници търпи провал.

Втората хипотеза е, че нашите кандидат-гурбетчии все пак ще понаучават основни думи от станалия универсален английски език. Тогава в Испания като им кажат да берат strawberries, те няма да се юрнат да се катерят по крушовите дървета. Тази хипотеза налага англоезиковото обучение в училище да се засили, като се наблегне на думи като "ягода", "портокал", "овца" и други такива, съобразно с дейностите, за които са нужни нашенци зад граница. На практика цялото необходимо знание може да се концентрира в осъвременен вариант на народната песен за Дилмана-Дилбера и пиперо - "Дилмано, Дилберо, кажи ми как се бере strawberr-о".