Доживях, какви времена, да съм съгласен на 100% с написано в малотиражката ММ и то посветено на Левски
Левски се върна в миналия век
За последно „сините“ бяха тупан в България и Европа през 1996 г.
Есенният полусезон вече приключи и настъпи време за равносметки. За Левски все пак предстои още един мач – отложената среща с Ч-ц, но тя няма да промени генерално нито класирането, нито оценката за представянето на отбора. Тази есен бе най-ужасяващата за Левски от 1996 година насам. Тогава тимът бе воден от Георги Цветков и завърши със същия актив - 30 точки (приемаме, че все пак Левски ще победи Ч-ц) и също изоставаше с 10 точки от откъсналия се далеч напред отбор на ЦСКА. И през онзи сезон „сините” също напуснаха още през август евротурнирите (от Олимпия), сега по същото време и не по-малко болезнено загубиха от Тампере – все много много тъжни асоциации. Един от основните проблеми на Левски е головата немощ на отбора. При всички положения проблемът с яловите нападатели е психологически. Просто няма как да е иначе, след като хората, които вкараха рекордните за цялата история на българския футбол 96 гола и в момента са в отбора. Единственият отсъстващ е Георги Иванов, но през миналата година той игра само през есента, а когато напусна се видя че и без него Левски може да вкарва доста. Само в последните две дербита миналата пролет с Локо (Сф) и Литекс топката влезе 11 пъти в мрежите на съперника Гонзо обаче притежаваше нещо, което много футболисти на Левски, а и не само на Левски не притежават – а именно - винаги играе с хъс. Него го мотивираше факта, че играе със синята фланелка, а не треньора, психолога или нещо друго. Иначе ако продължават да я карат така, както досега, след края на сезона, левскарите могат да слезнат дори на двойно по-малко от въпросните 96 гола. За последните 4 кръга Левски имаше 4 доста тежки изпитания – в Благоевград срещу силния Пирин и последвалите 3 столични дербита. Това бяха 4 срещи, с които при подаваща мобилизация и концентрация, Левски можеше да върне оптимизма и усмивките по лицата на феновете си и сега да бъде основния кандидат за титлата. Вместо това за четирите мача, активът на „сините” е три спечелени точки и един отбелязан гол и то от дузпа! Ще се спрем първо на мача с „орлетата”. Въпреки доброто си цялостно представяне през сезона Пирин загуби сравнително леко у дома от ЦСКА, Литекс и Локо (Сф) та дори от скромния отбор на Спартак (Вн). Левски почти не отправи удари в този мач, а се задоволи с няколко разбърквания създадени след двайсетината изпълнени ъглови удари. След като все пак поведе с гол от дузпа (която бе безспорна въпреки трогателните крясъци на Николай Галчев след мача), Левски допусна повече от нелеп гол минута преди края. Негов автор бе Седрик Бардон, като този автогол идеално се вписва в цялостното му представяне през сезона. Именно французина е сред главните виновници за головата немощ на отбора Той играе зад централния нападател и е връзка между него и двете крила от една страна и опорните халфове от друга. Почти винаги когато той не играе добре целия отбор се мъчи. При него обаче не може да се говори за временен спад тъй като той не игра добре от близо година – очевидно заради липса на желание. Ако към Бардон прибавим крайно неефективната игра на Йовов и се случи и Телкийски да няма ден, обяснението за липсата на голове вече е налице. След мача с Пирин дойде дербито с Локомотив в Надежда. Активът там бе общо три точни удара – на Телкийски, Йовов и един плонж на Топузков с глава след корнер. От трите, само ситуацията на Йовов беше класическо изработено хубаво голово положение. За мача с ЦСКА може да се каже, че вероятно е първия в историята без реално и чисто голово положение за Левски(думата вероятно се налага заради факта, че трудно може да се проверят някои мачове от 50-те години, но едва ли и при загубата с 5:0 през 1953 година „сините” са били толкова безпомощни в дербито). Общо в мача с ЦСКА, Левски имаше два неособено силни удара на Домовчийски, които не бяха проблем за Ивайло Петров. Така стигаме до мача със Славия. В сравнение с предишните три, срещу „белите” играчите на Мъри безспорно изглеждаха по-добре. Но и тук точните удари се брояха на пръсти. Головите ситуации също не липсваха, но явно и този път се оказаха недостатъчни за победа. Така равносметката само от последните 4 двубоя е един гол от дузпа и общо 7-8 точни удари във вратата на съперника – актив, които меко казано не отива на отбор като Левски. При това, това е актив постигнат в мачове, в които отбора трябваше да е на 100% концентриран и да гони само победа, тъй като изоставаше от първото място. След всички тези факти ясни са няколко неща – първо отборът има нужда от промяна и на изпълнителите на терена, а може би и на тактиката, която от 3 години и половина е една и съща. Терените, от които Стоилов се оплаква скоро няма да се оправят и с това Мъри поне засега трябва да се примири. Това обаче, което той може да направи е да измисли някакво противодействие срещу сгъстени отбрани, с които на Левски често му се налага да се справя. Другото, което може да се направи и дори е задължително, е на терена да излизат само мотивирани футболисти. Защото и най-слабият футболист, ако е надъхан би играл по-добре и от най-добрия, но нежелаещ да се напряга. Така че, първата стъпка за да потръгнат поне малко нещата е за Левски вероятно е тази – за отбора да играят играчи, които и тялом и духом са на терена. Такива вероятно ще бъдат новите трима бразилци. Жалкото е само че каквито и атракции да предложат, те няма да стигнат за нещо повече в първенството освен второто място.
......МЪРИ ЗАВИНАГИ ЕДИН ОТ НАС.
