- Альоу? - не се разбира дали измяукват, или пък проплакват отсреща. - С кого разговарям, моля?
- А вие кого търсите? - сопвам се, байгънясал от грешки, от просташките номера с маслени филтри и катастрофирали внучета.
- Ами... може би тъкмо вас търся... - гласчето й изтънява в загадъчен фалцет.
Не ми е до шегички. Ама никак.
- Бе, що не си... - от резкия жест цялата ми вечеря, цялото ми stag party menu пльоква връз теракота. С лютеницата отдолу, естествено.
- Чакайте, альо, защо така грубо? Аз просто се надявах да ми помогнете.
- Да ти помагат балъците от социални грижи! Да ти помага Алпийската контролно-спасителна служба. Не съм ти господин Доверие! Има си там телефони за смотаняци, самоубийци, наркомани и прочее.
- Прав сте, господине, така е... Само че там, знаете, скубят с по лев и осемдесет на обаждане, нали схващате...
- Проблемът си е твой. Чао!
- Почакайте! Не ми се сърдете. Имам страхотна необходимост да поговоря с някого. С някого като вас. По гласа ви познавам, че сте човек с деликатна нагласа, няма начин да не ме...
- Ей... - търся подходящия идиом с лелята, със сестрата на лелята, че и с майката на двете сестри едновременно.
- Нелепо е, знам, ала никой от нас не е застрахован от...
Трясвам слушалката.
Вдигам недоядената филия. Тъкмо се чудя дали да я поиздухам от прашоляка, или да замеря с цялата й благотворителност щръкналите над боклукчийската кофа под нас подметки на клошаря, когато телефонът дрънва наново.
- Умолявам ви, господине, не затваряйте! Отделете ми само минутка, една-едничка минутка и няма да съжалявате - провлачва гласът отсреща.
- Слушкай внимателно, малката ли си, дъртата ли си, не те знам каква си, а и не ща да те зная. Чакам спешен конфиденциален разговор с прованса, с мюфтийството, с албанската армия за освобождение и изобщо не ми пука за твоите... Майната ви на всички! Не спреш ли да ми досаждаш, ще звънна да ти фиксират номера, ясен ли съм?
- Излишно е. По-добре сам се обадете на моя номер и ще видите, че няма измама. Трудно е да повярвате, да - непозната, обажда се по никое време, но пък после и вие ще изпитате човешкото задоволство, че сте откликнали... Бъдете така добър, обадете се. Ако решите - веднага, ако искате - след вечеря. Както и когато решите. Обещавам ви, никога повече...
- Виж какво, писна ми! Я си дай наистина номера!
Разтреперан се връщам в кухнята. С идиотската си филия.
И по едно време си викам: чак такъв чвор ли съм, мамка му, чак такъв сухар ли съм, бе? Ами ако действително там са изкрейзили нещо? Ами ако наистина се нуждаят от едното човешко рамо, дето се вика...
Номерът - съхранен в апарата, само да го извикам, да натисна бутона и... го набирам с лютеничени пръсти.
Тя. Гласът й изчуруликва:
- Добър вечер! Вие се свързахте с телефон 00900-669-669 за софтеротични услуги. Цената на всеки разговор с нас е лев и шейсет и пет. Какво ще обичате, господин Розин?
