Човешката еволюция през последните няколко хилядолетия върви със скорост, която е многократно по-висока от предишния й период на развитие, твърдят американски учени. "Хората днес са много по-различни генетично от своите прадеди преди 5000 години, отколкото те са били в сравнение с неандерталците, изчезнали преди 30 000 години", смята проф. Джон Хоукс от университета на Уисконсин, цитиран от изданието на Националната академия на науките.

Според учените наблюдаваните промени в генетичния код са в много различни посоки. Сред най-значимите са измененията в хранителните навици, продиктувани от развитието на селското стопанство, или устойчивостта на съвременния хомо сапиенс спрямо заболявания, които само преди 3000-4000 биха предизвикали пандемии и масова смъртност. Така например африканското население днес притежава гени, които го правят далеч по-резистентно към маларията, жителите на Европа имат ген, който им позволява по-добре от всички останали да усвояват веществата в млякото.

Едно от обясненията на учените за промяната в скоростта на еволюцията е неимоверното нарастване в броя на населението - от няколко милиона до 6.5 милиарда само за 10 000 години, които са нищожен срок в развитието на човешкия вид. В същото време човешката раса вече населява места, които никога преди дори не е посещавала, т.е. организмът (генът) се пригажда към непознати за него условия.

Според проф. Хоукс не трябва да се смята за случаен фактът, че акселерацията в еволюцията през последните 10 000 години съвпада с бума в селското стопанство: "За този период генетичните промени у човека са се ускорили най-малко 100 пъти. Промените са в около 7% от човешкия геном и поне на 1% той вече е различен от началния в зората на човечеството".

Учените констатират и все по-големи различия между гените на хора от различните части на света: "Ние, хората, сме измислили терминът "раса" в един етап от развитието, когато сме били генетично много по-близки. Всъщност, ако расите се приемат за правилен от научна гледна точка термин, ние все повече имаме основание да говорим за тях. А разселването на човека от африканския континент е започнало само преди около 40 000 години, които са нищо в сравнение с предходния период от поне 3 милиона години".

"Сблъскваме се с нещо, което няма аналог в генетиката - човекът се развива с невиждани темпове, но това, което буди притеснения, е в каква точно посока", завършват своята публикация авторите на изследването.



-------------------------

Страницата е подготвена със съдействието на http://www.zdrave.bg