Бронзовата медалистка от зимната олимпиада в Солт Лейк Сити `02 Ирина Никулчина приключи кариерата си в биатлона още миналия сезон, но едва в четвъртък вечерта в Банско бе официалният й бенефис. На тържеството в механа "Кукери" присъстваха над 200 гости. Ирина бе обградена от най-близките си хора - съпруга Иван и дъщеря им Йоана. Никулчина трудно сдържаше сълзите си, макар в словото си президентът на федерацията Васил Тончев да каза, че си тръгва поколение от мъжки момичета, сред които Ирина е била най-мъжкото.

-	Ирина, свикна ли мисълта, че приключи с големия спорт?
-	Всяка раздяла е трудна. Разчувствах се, защото тук има много мои приятели, хора, които дълго време са били част от живота ми на спортист. А и аз още не мога да свикна с мисълта, че за мен спортът вече е минало. Днес, когато бях на състезанието за Европейската купа, отново ми се прииска да взема ските, щеките и пушката.
-	Защо реши да сложиш край на кариерата си?

- Имах доста лични проблеми. Нямаше кой да се грижи за отглеждането на дъщеричката ми Йоана. Иван е ангажиран с построяването на нашия хотел. Реших, че ще е безотговорно спрямо семейството да продължа да се състезавам, а и миналата година се представих слабо.

-	Кои са най-хубавите ти спомени от спорта?

- Те са страшно много и първите са свързани със ски бягането. На 13 години стартирах за първи път за Световната купа - в Лахти (Фин). Бях още дете, но още тогава разбрах, че моето място е там. Дойде и първото участие на олимпиада - в Лилехамер `94, последва Нагано `98, където отново бях ски бегачка. Именно в Япония се срещнах с Васил Тончев и той ме убеди да премина в биатлона. А аз смятах да сложа край на кариерата си, защото не виждах бъдеще в ски бягането. Тогава условията за подготовка бяха мизерни и на този спорт у нас не се обръщаше никакво внимание. В биатлона ситуацията бе различна, работеше се професионално. Получи се така, че на 23 години трябваше да се уча да стрелям. И до края на кариерата ми останаха критики, че не се справям много добре с пушката.

-	Все пак стана бронзова медалистка в Солт Лейк Сити?

- Когато говорим за спомени, това определено е най-силната емоция в моята кариера. Бях подготвена отлично, но очаквах да постигна успех в спринта - дисциплина с две стрелби, в която беговите резултати са най-важни. Случи се така, че взех бронза в преследването. Помня много ясно последните метри - движех се четвърта, но ми дойдоха някакви почти извънземни сили и успях да стигна до третата позиция. След това се шегуваха с мен, че ако имах още 400 м можех да стана и олимпийска шампионка.
- На кого си благодарна за успехите си?
- На много хора - на първия ми треньор Георги Джолев, след това на Боран Хаджиев, който бе мой наставник в биатлона. Дължа специални благодарности на семейството, което изтърпя моите дълги отсъствия от дома. Не мога да не благодаря и на Катя Дафовска, Павлина Филипова, Радка Попова - биатлонистките от моето поколение, с които извървяхме дълъг път. Ако не беше тяхното търпение, можеше никога да не стана добра състезателка.
- Много спортисти имат проблеми при адаптацията към нормалния живот, а ти?
- Не мога да ги нарека точно проблеми, но ситуацията наистина е доста различна. В първите месеци бях в стрес, защото съм свикнала години наред някой да ми казва кога и какво да ям, кога да си лягам, как и кога да тренирам. Като приключих със спорта, вече решавам сама какво да правя. Що се отнася до бъдещето - то е по-ясно от това на част от колегите. Строим хотел, който скоро трябва да е готов и аз ще работя в него. Освен това Йоана не ме е виждала 2 години и сега не иска да се отдели нито за миг от мен. Трябва да наваксам пропуснатото време. Тя е тихо и кротко дете, прилича на майка си само по любовта към ските. Няма три годинки, а вече се качи за първи път на алпийски ски. Вечерта след първото си спускане спа с щеките. Ние с баща й нямаме амбиции тя да става спортистка. Искаме само да е здрава и затова я водим често в планината.
- Васил Тончев каза, че мястото ти е в биатлона, ще останеш ли по някакъв начин в него?
- Да, вече предложих услугите си на клуба по биатлон в Банско и смятам да работя с децата, когато не съм заета с хотела. Планината е мястото, в което се чувствам най-добре, и не смятам да се разделя с нея. Банско вече е курорт от европейска класа и покрай многото инвестиции трябва да имаме и силен спорт на местно ниво. Аз ще направя всичко по силите си, за да да има силен биатлон в Банско.