...Та в едно село, Ракитово ли беше, някой си човек, за да направи местните избори по-месни, платил за гласовете на селяните, но парите се оказали менте и всички много се покрусили. Ако ви го разкажа така прямо, вие драги, ще се юрнете да чините същото. Тук е нужен иносказателен и висок философски наратив, напоен с мистична поетика, за да разберете, че това е лошо, тъй не бива - или пък нищо да не разберете.
И тъй, някой си чиляк, селянин вероятно, подочул, че ще дават кеш, ако гласува за, за... абе няма да кажа. Обръснал се, пременил се, за да бъде него ден (неделя) готов и узрял за голямото пладне, подобно на разкалена мед, на чреват с мълнии облак и напращяло от мляко виме. Застанал пред урната, поруменял от правилния избор, който щял да направи, той си мислел: "О, моя душа, претрупана и притисната от своето щастие, очакваща и натежала от бюлетина и още свенлива от своето очакване!" Радиото и интернет лансирали разни класации - червено вино снощи пих, срещу пожарите с огън, високи сини планини, къде е син ми, Костадин, жълтата подводница и тем подобни нелепости, но нашият герой п(р)одал гласа си както си искал. Заснел акта с мобилния и отишъл на тайното място, някъде зад селската черква, за да си получи своето от друг човек, пришелец по тези места, тоест тъдява.
- Искането освобождава - пропял последният, - защото искането е творчество, така уча аз.
Стискайки банкнотата или две подобни, или пък различни, селякът тихомълком се запрокрадвал към селото, за да не разлае кучетата. Вместо това те му думали с човешки гласове:
- Твоето изобилие рее взора си над бушуващи морета и чака. Копнежът на свръхобилието гледа от усмихващото се небе на твоите очи.
Това го окуражило да се запъти пряко към кръчмата, пазарувайки пътьом до насита в бакалията. Глас му шепнел: "Изгубен ще бъде денят, ако не потанцуваш поне веднъж". Но бакалинът вдигнал със смях банкнотата и тържествено я обявил за фалшива, пояснявайки че "фалшива" е фалшиво определение, а истинското е "неистинска". Все пак бил завършил три прогимназиални класа, и то повтаряйки ги. За да оправдае обидния си кикот, граничещ с неописуем сарказъм и гавра, той подчертал: "Лъжлива ще се зове всяка истина, при която е липсвал всякакъв смях!" Боне К. видял таванът да пада връз снагата му. Излязъл, залитайки като малчуган от детска градина № 11, погълнал диазепам. После изпаднал в състояние, което успял да опише след много, много години. "Мъст се таи в душата ми: дето ухапя, там се образува черен струпей: отровата ми мстително обърква душата!" Но като видял, че и много други залитат, пълзят на колене като Разколников или шептят, че ниц ще паднат от срам, разбрал, че всички са грешни и значи никой, и че е попаднал в разказ за всички и никого.
Странникът широко обсъждал случая в тесен кръг, питайки реторично: "О, братлета, жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне!"
Аз пък ви съветвам така, четци мои: не се доверявайте на люде, у които е мощен нагонът за наказание! Те са народ от лоша семка и долен произход: от лицата им гледа палачът и копоят.
