През 90-те години на миналия век появата на Бончо Генчев в "Ипсуич" и едномесечният престой на Николай Илиев в "Уулвърхемптън" бяха нещо екзотично, необичайно и спорадично. И за нас, българите, и за англичаните. Тогава нито тук се знаеше толкова много за британския футбол, както сега, нито пък там понятието "български футбол" им говореше нещо съществено. Така или иначе двамата се считат за "бг пионерите" там.

Последва нова вълна "експорт" - през 2000-ата Радостин Кишишев бе продаден на "Чарлтън" за 2.7 млн. долара, а година по-късно Светослав Тодоров премина в "Уест Хем" срещу 700 000 евро. От днешна гледна точка това може да се счете фактически за първата сериозна инвазия в Премиършип. Макар да се дължи най-вече на добрия мениджмънт на собственика на "Литекс" Гриша Ганчев.

Така или иначе покрай Кишишев (станал известен там като Киш) и Тодоров (Тоди) започна все повече да се говори за България. Освен това футболният агент Емил Данчев се сдобива с нужния авторитет (той успява преди това - през 1999-а, да уреди трансфера на Стилиян Петров в "Селтик"). По този начин Данчев прави друг много сериозен пробив - урежда проби на вратаря Здравко Здравков не къде да е, а в "Арсенал" в края на 2002 г. Наставникът Арсен Венгер не одобрява Фози, но покрай интереса се покачва рейтингът на Данчев. Неслучайно същият мениджър е и в основата на най-сериозния трансфер на българин в Англия досега.

През лятото на 2006 г. Димитър Бербатов преминава от "Байер" (Леверкузен) в "Тотнъм" срещу 16.5 млн. евро. Междувременно Кишишев и Тодоров вече са направили име и след изтичането на договорите им съответно с "Чарлтън" и "Портсмут" към двамата има по няколко оферти. Сега Киш, който също бе на проби в "Арсенал" по време на престоя си в "Чарлтън", е собственост на второразредния "Лестър", но по различни причини е под наем до края на сезона в "Лийдс", едно ниво по-ниско. Тодоров пък започна отлично в "Чарлтън", но го връхлетя трета тежка контузия в кариерата му и сега е в неизвестност дали ще получи нов договор от лондончани.

Впрочем Киш и Тоди смениха отборите си след края на миналия сезон и също станаха част от своеобразното "българско лято в Англия". А то е, меко казано, успешно. Срещу 15 млн. евро Мартин Петров (28 г., 7 млн.) и Валери Божинов (21 г., 8 млн.) бяха в основата на "тайландската революция" на Свен Горан Ериксон в "Манчестър Сити". Отвсякъде погледнато, да се дадат толкова пари за двама българи наведнъж в отбор от английската Висша лига си е повече от сензация. Нещо повече - "Сити" междувременно започна да наблюдава и Ивелин Попов (20 г.) от "Литекс", като има огромна вероятност капитанът на младежкия национален отбор да замине на проби през януари.

Малко остана българско дуо от лятото да има и в "Ливърпул", но станаха спънки по ваденето на работни визи на Николай Михайлов (19 г., "Левски") и на Михаил Александров (18 г., ЦСКА). Затова вратарят сега е собственост на английския гранд, но е преотстъпен в холандския "Твенте", а Александров се отказа от възможността да чака още 1 г. с риска "Ливърпул" да се откаже от него и сега е в "Борусия" (Дортмунд), където се аклиматизира в дубъла.

Именно документите са спънката за по-масовото навлизане на наши футболисти на Острова. Българите там още нямат статут на пълноправни граждани на ЕС в смисъла на работна заетост и затова трябва да имат необходим процент мачове за националния отбор. Затова и славистът Радослав Василев (17 г.) още е със статут на аматьор в "Рединг" с надеждата до лятото да му бъдат придвижени нещата и да подпише договор за 3 г.

При левскарите Валери Домовчийски и Николай Димитров, които заедно с Василев оформят "младото ударно ядро към Англия" тази есен, ситуацията е също на изчакване на работна виза. И докато при Валери ще е по-гладко, тъй като той има и участия в мъжкия национален отбор, а и е директно харесан от "Блекбърн", то Хичо първо трябва да получи одобрение в "Арсенал" от Арсен Венгер, който след това трябва да използва авторитета си, за да убеди властите, че става въпрос за талант екстра класа, и така да бъде издадена визата.

Тази схема впрочем за пръв път бе приложена за българин, в случая на Стилиян Петров в "Селтик", когато за нашия гарантираха Кени Далглиш и Джон Барнс. Петров сега също е в Англия, но остава настрани от общата тенденция. При него случаят е специфичен - той първо направи име в "Селтик", стана любимец на мениджъра на "Астън Вила" Мартин О`Нийл (негов наставник при "детелините"). А О`Нийл знаеше на какво залага и не "стреля в тъмното", когато убеди шефовете си да платят за българина 10 млн. евро.

Сега очакванията са две - сънародниците ни, които в момента са в английски клубове или са пред подпис, да изнесат впечатляващи игри и да създадат глад за още българи. И английските власти да приемат до края на 2008-а нужната поправка, която да улесни ваденето на работно разрешение.