Вчерашният печат ни напомни за една брадясала история от соцвремената. Когато Тодор Живков наистина подаде оставка, мнозина в началото не смееха да се разпищолят на демокрация, а плахо шушумигаха: да не би това да е акция за преброяване на дисидентите и после... Вчерашният демократичен печат реагира по подобен начин на изявлението на брадатия Кастро, че решил да дава път на младите и че нямал намерение да се вкопчва в постовете си. Хем осветява събитието, хем някак не му се вярва.

"Дума" е архипредпазлива. Заглавието в органа е: "Фидел Кастро намекна, че се оттегля". "Експрес" пък придава малко по-медицинско, почти морбидно звучене на новината: "Кастро загатна за покой". "Труд" сякаш има повече вяра в искреността на Команданте: "Кастро заговори за оттегляне". Но как нашите скромни медии биха могли да тълкуват еднозначно тези исторически думи - дори федералният руски канал НТВ вдига рамене и съобщава на сайта си: "Команданте озадачи целия свят".

Всъщност писмото на Кастро, прочетено по кубинската телевизия, много напомня на късния Живков. Казват, че когато той заговорел на тема оттегляне от властта, монологът винаги завършвал със спомени за дядо му и баща му, доживели до дълбока старост. Такива намеци прави и Кастро - той хем казва, че негов елементарен дълг е да не се вкопчва в официалните си функции, хем цитира приятеля си Оскар Нимайер (създател на град Бразилия), че човек трябвало да бъде последователен докрай. Въпросният архитект Нимайер тия дни закръгли 100 години. Пък кой както може, така да си го разбира.

"24 часа" например се е отдал на разсъждения: дали пък намекът на Кастро, че ще дава път на "много по-младите от него", не означава, че изключва брат си Раул Кастро от претендентите за поста? Нали миналата година именно на него възложи това доверие да го замества, докато е в болница? Отговор, естествено, няма. Едва ли и Фидел може да го даде.

Пък и да го даде, едва ли някой ще разбере смисъла.