Общо около 200 болници, основно общински, подлежат на продажба по решение на собственика - общинските съвети или държавата. Последната дума обаче ще има министърът на здравеопазването. Той може да спре приватизацията, ако прецени, че в даден регион се нарушава здравната политика и има опасност хората да останат без адекватна лекарска помощ.
64 от болниците с национално значение обаче влизат в забранителен списък за приватизация. "Това е т.нар. гръбнак на здравеопазването - всички университетски лечебни заведения, 27-те областни болници с 51% държавно участие, няколко национални центъра и санаториумите", обясни здравният министър Радослав Гайдарски.
В поправките на закона пише, че купувачите на болниците ще бъдат длъжни да извършват лечебни и социални дейности за срок от 15 години. "През това време приватизираните болници могат да се превърнат в хосписи или болници за долекуване", даде пример Гайдарски. Той ще настоява и за същия период да се забрани препродажбата на болници от един собственик на друг. Такъв текст обаче няма записан в поправките на закона за приватизацията. Министърът смята, че лекарите, които могат да участват в приватизацията на болниците и поликлиниките, трябва да имат предимството да ги купят. Но и такъв текст в закона вчера не беше записан.
С измененията, предложени от правителството, се предлага нова схема за разпределяне на постъпленията от раздържавяването. От 1 януари 2009 г. 50% от приходите от приватизация ще постъпват в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. Дългосрочно гарантиране на устойчивостта на пенсионната система беше една от забележките към България в доклада на Европейската комисия по заетостта, който предстои през март да бъде обсъден от Европейския съвет.
Но министър Гайдарски иска приходите от приватизация на болниците или на техни части и имоти да остават в самите здравни заведения. "Категорично ще настоявам за това, но ще го предложим по-късно", обясни вчера той.
Приватизацията на лечебните заведения започна в края на кабинета "Костов", но през 2001 г. НДСВ наложи мораториум. Причината беше, че управляващите не можаха да се разберат дали раздържавяването трябва да стане по общия ред, или медицинският персонал да има преференции при покупката на болници и поликлиники.
От забранителния за приватизация списък излизат 9 обособени обекта от "Националната спортна база" ЕАД - Високопланински спортен комплекс "Белмекен", Национален стадион "В. Левски", Национален спортен комплекс "Диана", Национална спортна база "Спорт Палас" - Варна, Столичен колодрум "Сердика" и още 4 спортни зали.
За да се отпуши приватизацията, правителството предлага да падне забраната за продажба и на 39 дружества. Сред тях са летищата във Варна и Бургас, които са дадени на концесия, няколко центъра към МРРБ, най-старият конезавод в България "Кабиюк" в Шумен, 6 обекта на агроминистерството, обекти под шапката на министерство на културата като Център за консервация и реставрация на художествени ценности - София и Център за подводна археология - Созопол.
В забранителния списък за приватизация бяха вкарани нови дружества. Това са "АДИС" към външното министерство, "Земинвест" към земеделското, ВМТ "Орбита" към икономическото, мини "Марица Изток" 2 и още няколко. Външният министър Калфин обясни, че към "АДИС" имало апетити за приватизация и той лично е предложил да влезе в забранителния списък, защото основната дейност на агенцията е да подпомага дейността на чуждестранните дипломатически и консулски представителства в България и трябва да запази своя профил.
Кабинетът изчисти 11 дружества от списъка на предприятията, които могат да се приватизират само със стратегия, одобрена от парламента. Става дума за отдавна продадените БТК, 7-те ЕРП-та (електроразпределителни фирми), "Българско речно плаване" и "Балкан Ер тур" ("България ер"). "Тератон" също бе изваден от списъка, което подсказва, че няма да има стратегия и оръжейният търговец отива към бърза приватизация.
Приватизацията на лечебните заведения започна в края на кабинета "Костов", но през 2001 г. НДСВ наложи мораториум. Причината беше, че управляващите не можаха да се разберат дали раздържавяването трябва да стане по общия ред, или медицинският персонал да има преференции при покупката на болници и поликлиники.
От забранителния за приватизация списък излизат 9 обособени обекта от "Националната спортна база" ЕАД - Високопланински спортен комплекс "Белмекен", Национален стадион "В. Левски", Национален спортен комплекс "Диана", Национална спортна база "Спорт Палас" - Варна, Столичен колодрум "Сердика" и още 4 спортни зали.
За да се отпуши приватизацията, правителството предлага да падне забраната за продажба и на 39 дружества. Сред тях са летищата във Варна и Бургас, които са дадени на концесия, няколко центъра към МРРБ, най-старият конезавод в България "Кабиюк" в Шумен, 6 обекта на агроминистерството, обекти под шапката на министерство на културата като Център за консервация и реставрация на художествени ценности - София и Център за подводна археология - Созопол.
В забранителния списък за приватизация бяха вкарани нови дружества. Това са "АДИС" към външното министерство, "Земинвест" към земеделското, ВМТ "Орбита" към икономическото, мини "Марица Изток" 2 и още няколко. Външният министър Калфин обясни, че към "АДИС" имало апетити за приватизация и той лично е предложил да влезе в забранителния списък, защото основната дейност на агенцията е да подпомага дейността на чуждестранните дипломатически и консулски представителства в България и трябва да запази своя профил.
Кабинетът изчисти 11 дружества от списъка на предприятията, които могат да се приватизират само със стратегия, одобрена от парламента. Става дума за отдавна продадените БТК, 7-те ЕРП-та (електроразпределителни фирми), "Българско речно плаване" и "Балкан Ер тур" ("България ер"). "Тератон" също бе изваден от списъка, което подсказва, че няма да има стратегия и оръжейният търговец отива към бърза приватизация.
