|
| Държавата смята да се огради и със законова защита от стачки. |
Според промените, преди да се стигне до спиране на работата, синдикатите задължително трябва да преговарят с работодателя, като срокът за изглаждане на различията е между 1 и 2 месеца. Ако не се стигне до споразумение, в спора се намесва Националният институт за помирение и арбитраж (НИПА). Процедурата там може да трае между 2 седмици и 1 месец. Сега посредничеството на института не е задължително, а за двете години, в които съществува, към него са се обърнали само 1 път, твърдят вносителите на законопроекта. В момента срокът на арбитража е само 2 седмици. Поправките дават възможност на НИПА да се самосезира, ако никоя от страните не поиска помощта му.
Съществени промени се предвиждат в процеса на преговорите между спорещите страни. Така например недоволната страна задължително ще трябва да регистрира в 3-дневен срок своите искания в НИПА. Преговорите пък ще завършват със споразумение или протокол, в който се удостоверява, че не е постигнато споразумение или че едната от страните се е отказала от участие в преговорите. Документът също трябва да се регистрира в НИПА.
Когато се намеси НИПА, нейното арбитражно решение е задължително за спорещите и може да бъде отменено от Върховния касационен съд само при определени условия. Това може да стане, ако едната от страните докаже, че е недействително, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или решението противоречи на обществения ред, че не е била надлежно уведомена или не е могла да участва по независещи от нея причини. Иск за отмяна може да бъде подаден до 2 месеца след получаването на решението.
НИПА остава към социалното министерство с ранг на държавна агенция. Съставът на надзорния му съвет обаче значително се редуцира.
Сега той се състои от 18 души - по двама представители на шестте работодателски организации, на двата синдиката и на държавата. Според промените държавата запазва своята квота, но тази на работодателите и синдикатите се намалява на по 1 човек.
Поправките в закона запазват възможността всяка от страните да оказва натиск върху другата за постигане на своите искания чрез митинги и демонстрации. Това обаче няма да може да става, докато тече арбитражът.
Не отпада и възможността за символични стачки, както и за протест без предупреждение до 1 час. Решението за стачка пак ще се взима с обикновено мнозинство от работниците, но поправките предвиждат в общия брой да не се включват тези, които са в отпуск, болнични или командировка.
С промените за първи път ясно се регламентира и участието на съда при изпълнението на постигнати стачни споразумения. Те предвиждат Софийският градски съд да издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение по молба на заинтересована страна. В момента няма механизъм, по който да се санкционира страна, която откаже да изпълни споразумение.
Глобата за нарушаване на клаузите в закона, засягащи обявяването на стачката, както и изискването тя да не създава допълнителни затруднения на нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения, се повишава 10 пъти - вместо от 50 до 200 лв. тя вече ще е от 500 до 2000 лв.
Със задължителното посредничество ще се види кой какви искания има и ще може спокойно да се преговаря, обясни пред "Сега" Петър Мръцков от БСП, който е един от вносителите на промените. Той даде пример с учителската стачка, при която дълго не се знаело какви точно са исканията на учителите. Освен това поправките дават възможност едната страна да осъди другата, ако тя не спазва клаузите на споразумението. "Учителските синдикати в един момент от преговорите с правителството се съгласиха на офертата на 650 лв. средна заплата, а след това учителите я отхвърлиха. Който е поставил подписа си под споразумението, ще носи отговорност", даде пример Мръцков. До подобна ситуация се стигнало и при стачката на миньорите от "Марица-изток". Протестиращите поискали възрастта за пенсиониране да не се качва на 57 г. от 2009 г. След като управляващите внесли такава поправка в Кодекса за социално осигуряване обаче, от КНСБ дали отрицателно становище.
----------Челен опит-----------
Протестът в "Пирогов" през лятото на миналата година беше един от редките случаи, в които се стигна до НИПА. По закон при стачка в здравеопазването работещите трябва да преговарят с директора на лечебното заведение за условията, при които ще стачкуват, и за обема дейности, които трябва да се осигурят по време на протеста. Ако началникът не е съгласен с предложенията, протестиращите трябва да се обърнат към арбитражната комисия. Така стана в "Пирогов" - тогавашният директор отхвърли предложенията на медиците, но впоследствие арбитражът ги одобри. Пироговци имаха разрешение за стачка, но тя така и не започна.
Поправките в закона запазват възможността всяка от страните да оказва натиск върху другата за постигане на своите искания чрез митинги и демонстрации. Това обаче няма да може да става, докато тече арбитражът.
Не отпада и възможността за символични стачки, както и за протест без предупреждение до 1 час. Решението за стачка пак ще се взима с обикновено мнозинство от работниците, но поправките предвиждат в общия брой да не се включват тези, които са в отпуск, болнични или командировка.
С промените за първи път ясно се регламентира и участието на съда при изпълнението на постигнати стачни споразумения. Те предвиждат Софийският градски съд да издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила арбитражно решение по молба на заинтересована страна. В момента няма механизъм, по който да се санкционира страна, която откаже да изпълни споразумение.
Глобата за нарушаване на клаузите в закона, засягащи обявяването на стачката, както и изискването тя да не създава допълнителни затруднения на нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения, се повишава 10 пъти - вместо от 50 до 200 лв. тя вече ще е от 500 до 2000 лв.
Със задължителното посредничество ще се види кой какви искания има и ще може спокойно да се преговаря, обясни пред "Сега" Петър Мръцков от БСП, който е един от вносителите на промените. Той даде пример с учителската стачка, при която дълго не се знаело какви точно са исканията на учителите. Освен това поправките дават възможност едната страна да осъди другата, ако тя не спазва клаузите на споразумението. "Учителските синдикати в един момент от преговорите с правителството се съгласиха на офертата на 650 лв. средна заплата, а след това учителите я отхвърлиха. Който е поставил подписа си под споразумението, ще носи отговорност", даде пример Мръцков. До подобна ситуация се стигнало и при стачката на миньорите от "Марица-изток". Протестиращите поискали възрастта за пенсиониране да не се качва на 57 г. от 2009 г. След като управляващите внесли такава поправка в Кодекса за социално осигуряване обаче, от КНСБ дали отрицателно становище.
----------Челен опит-----------
Протестът в "Пирогов" през лятото на миналата година беше един от редките случаи, в които се стигна до НИПА. По закон при стачка в здравеопазването работещите трябва да преговарят с директора на лечебното заведение за условията, при които ще стачкуват, и за обема дейности, които трябва да се осигурят по време на протеста. Ако началникът не е съгласен с предложенията, протестиращите трябва да се обърнат към арбитражната комисия. Така стана в "Пирогов" - тогавашният директор отхвърли предложенията на медиците, но впоследствие арбитражът ги одобри. Пироговци имаха разрешение за стачка, но тя така и не започна.
Ултрадесен национализъм? Т.е. толкова десен, че ще почне да става ляв...
