Оная сутрин станах, сложих кафеварката и, кво да правя, се залюбувах на гледката... Вали! Вали! По радиото кметът изтежко докладва: "Хората работят. По-главните улици вече са изчистени. От утре почваме по-малките. Гражданите най-добре да не излизат от домовете си, само че също трябва да помогнат и всеки да изрине пред дома си!"

Рекох си: ами добре, няма да излизам без нужда, ще почакам до утре да ми изчистят уличката, пък аз да изчистя тротоара. Не че имах голяма нужда да го правя, но нали ме бяха призовали...

На следващия ден улицата ни пак не беше изчистена. Обадих се в радиото и заявих, че кметът не каза истината, снегорините не са припарили до малките улици, по-конкретно моята не е изчистена. Те се свързаха с кмета, предадоха му сигнала и той отговори, че обстановката като цяло е твърде сложна, но въпреки това веднага ще вземе мерки. След 15 минути по улицата мина снегорин, разчисти платното и изхвърли всичкия сняг от него на тротоара, който бях изчистил предишния ден. След 3 минути в радиото се обади кметът и праведно възмутен, обяви, че неговите хора са си свършили работата, но живущите на тази малка улица са се оказали недобросъвестни и не са си почистили тротоарите, а това било тяхно задължение и граждански дълг в такъв труден момент.

Отново взех лопатата, слязох долу и върнах обратно на платното снега от тротоара. После се обадих в радиото и казах, че кметът или е бил заблуден от своите подчинени, или се подиграва с избирателите си. Включих кафеварката и седнах до прозореца. И по радиото, и по телевизора, а и от кафеварката кметът вече обясняваше в Долби-Тролби стерео, че обстановката е напрегната и хората му работят денонощно. В същото време долу снегоринът отново връщаше снега там, откъдето преди малко го бях изчистил.