|
08 Януари 2008 19:30
Информация за вратари, халфове и други полуосведомени:
палестинска нация или народ не е имало никога. Да се твърди обратното, би означавало да приемем че има например трансилвански или алпийски народ. Терминът "Палестина" се появява в новата история след края на ПСВ през 1916 година: според споразумението Сайкс-Пико южната част на Османската империя (коята е била между победените) е разделена между Франция и Великобритания. Франция получава контрол над Сирия и Ливан, а Великобритания над Палестина, включваща тогава териториите на днешните Йордания, Израел, Газа и Западният бряг на р. Йордан. Първоначалната идея на Великобритания била да толерира смесена арабско-еврейска популация в рамките на тогавашната Палестина, но поради собствените си интереси и за да угоди на традиционните си арабски съюзници, през 1923 г. територията се разделя на две административни единици: на изток и на запад от река Йордан. Територията на изток, около 75% от дотогавашната Палестина, се дава на емир Абдула (от Хеджаз, Саудитска Арабия!!!) и се преименува в Трансйордания. На евреите се позволява да живеят само в останалата част, 25-те % на запад от р. Йордан. За сметка на това на арабите не се налагат подобни ограничения: те могат да се заселват и живеят и в двете територии. Естествено, това не е било достатъчно за тях и още тогава те са искали "етнически" чиста, арабска Палестина, в резултат на което започват системни нападения над еврейски селища. Първоначално англичаните, които са още там, се опитват да възстановят реда, но впоследствие оставят арабите да действат както намерят за добре и в крайна сметка прехвърлят топката на ООН през 1947. Според резолюция 181 на ООН оставащите 25% от Палестина се делят още един път на еврейска и арабска палестинска държава. Резултат: евреите приемат, арабите - отказват , верни на принципа си че в "Палестина" не може да живеят други нации освен арабската. Един ден след обявавенето на новосъздадената държава Израел същата бива нападната от седем арабски държави: Египет, Йордания, Сирия, Ливан, Сауд. Арабия, Ирак и Йемен...Повечето от арабите, живеещи на територията на Израел са посъветвани от атакувашите армии да се "изнесат временно", за бъдат газени евреите наред. С това "временно" преместване се започва и целият цирк около палестинските "бежанци": вместо пирова победа над евреите и завръщане обратно - бежански лагери до ден днешен. През 1967 следва нов опит на арабите (Египет, Йордания, Сирия) да унищожат Израел: след 6 (шест) дена "героичните" воини на горните три държави са победени !! Арабите от Западния Бряг, доскоро подкрепяли събратията си от Йордания и викащи "Смърт на евреите", си събират багажа, готови да се махат... и в един момент генерал Моше Даян, победителят от войната, ги убеждава да останат!! Резултат: интифади и камикадзета до безкрайност.
|