Казват, че режимът на митниците така бил затегнат, че пиле не можело да прехвръкне.

Аз пък сънувах, че съм пиле. Малко, пъстро, пойно пиле. Хвърча си насам-натам и кацам на една слива на самия митнически пункт Калотина, нашата врата към Запада. Подскачам си от клонче на клонче и си свирукам мелодийка. Хем си свирукам, хем наблюдавам трафика.

Ето, към бариерата приближава автомобил. Излиза митничарят - строен, стегнат, с униформа.

От автомобила изскача шофьорът, млад мъж, прилично дебел, с неприлично дебел ланец на шията.

- Добър ден! - учтиво казва митничарят. - Какво превозвате?

- А, нищо - отвръща шофьорът. - Няколко кокошки...

- Да видим...

И митничарят се приближава към автомобила. Преди да надникне, шофьорът ловко му бута в джоба една банкнота, от която замислен гледа поетът Пенчо Славейков.

Държавният служител забива поглед към задната седалка - там се возят три мадами... При това какви! Само от вида им дори моето птиче сърце се разтуптява!

- Кокошки? - въпросително поглежда служителят на реда към трите създания от женски пол.

- Точно така, шефе! - кима с глава шофьорът и бута още един Пенчо в горното джобче на униформата. - Носачки...

- Снасят ли? - интересува се митничарят.

- Средно... По сто-двеста евро дневно...

- И ти ще трябва да снесеш! - отсича служителят на реда.

Безропотно шофьорът снася още двама Пенчовци в горното джобче на униформата.

- Е, как да оформим сега тоя износ? - пита митничарят.

- Пиши нещо там, шефе... Пилешки гърди...

- Не бяха пилешки - забелязва униформеният. - Нали ги видях... По-големи бяха...

- Пиши тогава пуешки... Или патешки... Или бутчета...Бедра-бутчета, все тая! И шийки...

- А фенери има ли? - пита митничарят, докато попълва документите.

- Имаме и фенери - отвръща шофьорът. - Червени...

Още някакъв Пенчо сменя притежателя си, а документите са поставени върху капака на колата. Готови за подпис и печат.

- Стоп! - казва митничарят. - Не виждам сертификат от ветеринарния контрол...

- Ето го! - веднага шофьорът вади от джоба си пореден Пенчо.

Служителят на реда се вторачва в тъжното лице на поета.

- Нещо документът е нечетлив... И печатът ми се вижда размазан...

След тази забележка получава още един Славейков.

- Е, сега вече документите са в ред! - констатира митничарят.

Той подписва и вдига печата, но преди да го положи, отново възниква съществен въпрос:

- Гърди и бутчета ясно... Но замразени или охладени?

- Свежи! - помага му шофьорът.

Служителят на реда не вярва на думи. Той лично протяга ръка към задната седалка, за да се увери в качествата на изнасяната стока...От там се чува весело кудкудякане.

- Няма да допусна некачествен износ на европейския пазар! - казва митничарят и чак тогава подпечатва документите. - Е, хайде, приятен път!

- Приятен! - мърмори шофьорът. - Какво му е приятното... Голямо скубане падна! Така сте затегнали режима, бе шефе, че пиле не може да прехвръкне!

- Затваряй си човката! - ядосано му вика митничарят. - Че ще хвърчи още перушина!

На това място се усещам, макар и на сън, че и аз трябва да си затварям човката за видяното.

Щото, който много си отваря човката, перушината му хвърчи във въздуха заедно с автомобила му.