Седнал в поза "лотос" край стерилизатора, доктор Иванов се мъчеше да изтласка от съзнанието си ужасения вик на бягащата медицинска сестра...
На вратата се почука по познат, смразяващ зъболекарската душа начин. Устата сами промълвиха:
- Влез!
В кабинета надникна главата на възрастен мъж, който със сигурност ще надживее не само доктора, но и още няколко обществено-политически строя.
- Извинявай, докторе, може ли? - каза главата, очевидно неподходящо.
- Пак ли ти?! - проплака медицинското лице и смени позата на "ембрион".
- Докторе, нали няма да ме гониш повече с бормашината? - посетителят влезе позасмян, - щото тя е вързана и само дето плашиш сестрата!
Доктор Иванов пропълзя до уредите си, сграбчи пръскалото за вода, жадно пи от него, след което обля лицето и врата си.
- Докторе, размислих - каза дядото. - Прави протезите, пък докъдето стигнат парите! Аз го сметнах! Значи, горна зъбна протеза струва 138 лева и 18 стотинки? На мен пенсията ми е 150 лева, значи ми остават 11 лева и 82 стотинки! Обаче долна зъбна протеза струва 164 лева и 10 стотинки! Като сметнем едно на друго, излиза, че с моите пари мога да си поръчам долна протеза с 1 зъб. Поръчвам я, докторе!
Лекарят се опита да премисли чутото, после каза с гласа на човек, предчувстващ най-лошото:
- Как така долна цяла протеза с 1 зъб?!
Посетителят се настани върху зъболекарския стол и отвори уста, чиято вътрешност клонеше повече към археологията, отколкото към стоматологията:
- Е тука, е така, за красота, в средата ще го сложиш! Пък другия месец, живот и здраве, като взема пенсия, ще добавиш още два зъба, от двете страни на първия. По-другия месец, живот и здраве, ще ти платя да добавиш още два зъба, отстрани на предишните! По-по-другия...
- Стига, следващият! - изкрещя някак по холивудски лекарят.
- Чакай бе, докторе, дай да се разберем като културни хора! На мен по закон полагат ли ми се процедури, за които здравната каса поема част от разноските?
- Полагат ти се, обаче правенето на зъбна протеза не е сред тях!
- Хора сме, ще се разберем! - пациентът се опита да улови интимно копчето на доктора, но онзи се сви в ъгъла на кабинета. - Аз проучих какво ми се полага и ти предлагам, докторе, да правим чейнч - едно вадене на зъб, дето ми се полага, срещу един зъб от теб към моя, дето мога да го платя! Зъб за зъб, докторе!
- Следващият! - долетя откъм ъгъла.
- Добре, докторе, виждам, че си сериозен човек! Предлагам ти нещо, дето не можеш да откажеш - дядото се огледа и продължи, - сменяме едно секцио срещу долно чене!
- Леле! Секциото се полага само на бременните жени!
- Това е сексизъм! - пациентът гордо се изправи. - Хайде като не съм жена, претрепете ме с камъни!... Добре, към секциото добавям очистителна клизма, има я в нормативната база!
Медикът опитваше да се обеси на бялата си престилка.
- Добавям и снемане на интелектуалния статус и това е последната ми дума, докторе!
В този момент за секунди пред очите на доктор Иванов премина целят му живот. Той с интерес го изгледа, след което запя нещо неясно и държейки престилката си като хоругва, бавно закрачи към вратата...
