За работохолиците почивният ден никога не идва. Винаги има още едно писмо, което трябва да се напише, още една спешна задача, която не може да изчака до понеделник. А когато не са на бюрото, те отново могат да работят - днешните комуникации им предлагат идеалните условия за това, дори възможността да "пренесат" офиса си у дома.

А истината е малко по-различна - това, което оставите в офиса преди почивните дни, ще бъде там и ще ви чака и след като дойде понеделникът.



Работохолизмът = живот без баланс



Не случайно крайната пристрастеност към работата е типична само за западното общество. Само неговата култура е издигнала на пиедестал работната етика, стремежа към успех в кариерата на всяка цена и финансовия просперитет. Когато за най-успели се смятат хората като Бил Гейтс и Доналд Тръмп, съвсем не е странно, че мнозинството се опитва да им прилича.

Според психолозите системата като че ли е измислена именно заради това - да дава все нови и нови сили на тези, които искат да работят. Именно този тип хора успяват най-бързо в кариерата, получават най-високите оценки, тях обществото определя като умни, амбициозни и предприемчиви.

Дори когато е извън офиса, съвременният работохолик има достатъчно възможности - мобилен телефон и компютър, побиращ се в джоба, за да продължи да работи.

Но да се обвиняват технологиите за работохолизма е все едно да се хвърля вината за наднорменото тегло или алкохолизма върху денонощните супермаркети.

В случая истински важен е контекстът - ако човек започне да загърбва семейството, приятелите, забавленията, значи е загубил баланса, включително в грижата за здравето си.

Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а "просто работливият" човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.

Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например, както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е подръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент - дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.

Други отличителни черти на работохолика са:

• Нежелание да се прехвърля работа на другите - работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;

• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата - той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай - за тази на другите.

• Опит да превърне дори и хобито в работа.



Работа и пак работа! Никакви забавления!



Работохоликът изглежда мечтания от всеки началник служител - идва рано, стои до късно, не ползва отпуск, взема си работа за вкъщи. Но така е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от това, което всъщност може да свърши и то качествено, не може да делегира задължения към колегите си, не е способен да работи в екип, много често е по-дезорганизиран от повечето си колеги.

Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася - работохоликът няма да поиска отпуск, дори когато вижда, че работата му не върви заради преумора.



Опасен ли е за здравето работохолизмът



Като всяка форма на пристрастяване работохолизмът може да има значителни последствия за здравето - извънредно високо ниво на отрицателен стрес, раздразнителност, възбуда, депресия, дори психо-соматични симптоми като болки в стомаха и главата.

Въпреки наличието на такива признаци работохоликът съвсем логично отрича наличието на проблем - подобно на страдащите от анорексия, които се виждат в огледалото дебели.

Опитът показва, че най-ефективна в повечето случаи е т.нар. когнитивно-поведенческа психология - форма на психотепария, фокусирана върху определяне и промяна на негативните мисли и причините за тях. Най-често психолозите мотивират работохолика сам да си изработи план, чрез който да оцени - в черно и бяло - петте най-важни страни на своя живот: работа, връзки, забавления, самия себе си и духовното си развитие.

По този начин работохоликът разбира и че не е нужно да напусне работа, за да промени нещата, а да намери баланса в живота си, като определи кое е най-важното за него.