:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,217,628
Активни 97
Страници 855
За един ден 1,302,066

Колежите - огледало на управленското безхаберие

Властта упорито отбягва темата за основна реформа на бившите полувисши институти
СНИМКА: РОЙТЕРС
----
Едва започналата 2008 г. ще бъде крайъгълен камък за българското образование. Къде набързо, къде по-бавно през следващите 12 месеца трябва да се случат едни от най-важните и дълго чакани реформи в този позатлачен сектор. Ако си представим образованието като огромен пъзел, то липсващите части в него, за които още няма политически решения и нови законопроекти са доста. Засега опитите за промяна на статуквото и в училищното и във висшето образование са половинчати и "на парче", без цялостна дългосрочна визия, одобрена с консенсус от заинтересованите страни и подплатена с план за действие през годините.

През март 2007 г. премиерът Сергей Станишев и министърът на образованието Даниел Вълчев представиха идеите на управляващите за промени във висшето образование. Почти година по-късно няма дори и намек за проект на стратегия, която да уреди евентуалните новости в тази сфера. А след присъединяването на България към ЕС с още по-голяма сила стои въпросът как висшите училища ще са в състояние да се конкурират по качество не само помежду си, а и на глобалния образователен пазар.

Актуален е и въпросът с бъдещето на колежанското образование - типичен пример за разтакаване. Въпросът за бъдещето на колежите тактично се подритва от управляващите, които само периодично се подсещат за него и променят по някое парче от Закона за висшето образование с уж благородната идея, че поредната кръпка в ошарената законодателна дреха ще повиши качеството на обучението. Най-свежото доказателство за управленско безхаберие и липса на визия у коалицията е идеята на левицата за промяна, според която медицинските сестри вече ще се обучават 3 години, а не 4, както е сега. И то само 2 години, след като парламентът (със сегашното си мнозинство) реши, че медицинските сестри и акушерките ще се дипломират бакалаври и увеличи срока от 3 на 4 г. Сега мотивът за връщането на старото положение е, че медсестрите се търсят и практикуващите не покриват нуждите на здравната система.

Огромният проблем с колежите е, че те обучават висшисти, но дипломата няма аналог в Европа. До май м.г. колежаните излизаха с образователна степен "специалист по...", а след бурни дебати в парламента (предизвикани от рехави протести на няколко колежа от страната, предимно медицински) депутатите решиха, че самостоятелните колежи ще обучават професионален бакалавър по... и бакалаври (с 4-годишен срок на обучение). Според определението на закона професионалните бакалаври са степен от висшето образование, по която срокът за обучението е не по-малък от 3 години. При обсъждането на промените в закона за висшето образование дълго и шумно се дебатираше в какво да се преобразят "специалистите по...". Самите възпитаници на колежите, предимно медицинските, настояваха да се обучават за бакалаври. Прокрадна се и идеята колежите да се извадят от системата на висшето образование и да са професионално образование, което "надгражда" дипломата от гимназията. Подобна степен - ISCED B5, има в Европа. Този етап се определя като професионално висше образование или като неуниверситетско професионално образование. Неясно защо депутатите не приеха тази идея и в крайна сметка решиха, че "специалистите" вече ще се казват "професионални бакалаври". Не търсете разликата, защото такава просто няма.



Единствената промяна е в наименованието



на образователната степен. "Тази степен е неразпознаваема в Европа. На българска почва няма проблем, но за чужбина тази диплома не върши работа и хората трябва да доучват", коментира ректорът на Медицинския университет в София проф. Владимир Овчаров.

И макар да обучават вече бакалаври като всички други университети, колежите страдат драматично с качеството на обучение. Голяма част от самостоятелните колежи (повечето частни) многократно надвишават капацитета си и обучават в пъти повече студенти спрямо броя на преподавателите и материалната база, с която разполагат. Най-фрапиращ е случаят със Земеделския колеж в Пловдив, който в средата на м.г. превишаваше капацитета си около 17 пъти. Едва с последните промени в закона за висшето образование, приети през май 2007 г., Националната агенция за оценяване и акредитация получи задължението да определи и контролира висшите училища по отношение на капацитета. За първи път бе въведено изискване (което обаче ще влезе в сила от 1 септември 2008 г.), че един преподавател не може да участва като част от академичния състав при акредитацията на повече от две висши училища. Едва тази година бе приета и разпоредбата, че ако висшето училище не отговаря на изискванията за академичен състав на основен трудов договор или за материална база, агенцията ще откаже акредитация. С тези промени на практика за първи път държавата се опитва да спре роенето на вузовете и да ограничи "летящите преподаватели", които четат лекции по села и паланки из цялата страна.

От НАОА признават, че за голяма част от висшите училища през миналата година са осъществени



първите проверки по т.нар. следакредитационен контрол



Проверени са вече споменатият Земеделския колеж в Пловдив, Шуменският университет и Висшето училище по застраховане и финанси. От агенцията казват, че в Европа няма практика за следакредитационен контрол. Няма и как да има, защото там законите се спазват стриктно и нито един уважаващ себе си университет или колеж няма да допусне да се приближи до ръба на закона, камо ли да го пристъпи.

Експертите констатират, че по осигуряването на академичния състав "има напредък и положително развитие". В същото време обаче това не означавало пълно съответствие със законовите изисквания, защото процесът е продължителен. Имало и напредък по осигуряване на материално-техническата база на проверените вузове. Тепърва през февруари-март ще започнат проверките за спазването на капацитета. НАОА няма правомощия да налага санкции, а само да установи дали едно висше училище спазва изискването да обучава определения брой студенти в зависимост от броя на преподавателите и материалната база. Според закона за висшето образование държавата има право да намали субсидията за студентите, които са над разрешената бройка. Очаква се това да стане от следващата учебна година. Мярката обаче е насочена към вузовете, които се финансират от бюджета. За частните няма механизъм, по който държавата може да ореже финансирането, а повече от нарушителите са всъщност частни вузове. Остава успокоението, че агенцията по оценяване има право да предложи



да се отнеме акредитация на съответния колеж



или университет. Въпреки че процедурата е тромава, а и досега такъв случай няма. Все пак доскоро нямаше и законова възможност за това.

Според ректори на големи и престижни университети самостоятелните колежи нямат потенциал да покрият изискванията за брой на хабилитираните преподаватели и "това образование виси във въздуха". Още по-показателно за качеството на обучението в колежите е, че повечето имат "добра" акредитационна оценка, а Колежът по икономика и администрация в Пловдив - задоволителна. Други две висши училища - Колежът "Телематика" в Стара Загора и Висшето училище по застраховане и финанси в София, са в още по-незавидна ситуация - с незадоволителни оценки. И тези висши училища обучават в степен бакалавър, т.е. техните дипломи ще са напълно конкурентни с тези на възпитаниците на СУ, УНСС или Техническия университет, макар качеството на обучението в колежите да не може да се сравни по никакъв начин с подготовката в големите университети.

За възпитаниците на големите и утвърдени висши училища остава успокоението, че работодателите вече имат опит и достатъчно високи критерии при наемането на кадри и успешно отсяват кадрите, които искат да наемат. Но това едва ли е достатъчно. Би трябвало и държавата, а не само търсенето и конкуренцията между вузовете, да регулират спазването на регламентите и законите в този сектор. Но докато това се случи, явно пазарът ще върши работата на мудните държавни чиновници и политици, които очевидно избягват радикалното решаване на въпроса.
2
2376
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
14 Януари 2008 00:38
Колежките - огледало на управленското безхаберие
14 Януари 2008 15:55
за добър пример ни пробутват УНСС

каквото беше ВИИ Карл Маркс, такова 4е и по-зле е УНСС
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД