В началото Снежанка не била Снежанка, а се казвала Кунка Джампалска и мечтаела да стане фолк певица. Обаче във фолк средите никой не я и забелязвал, понеже гърдите й били обикновени, а не от дунапрен. По тази причина Кунка станала активистка в Партията на репресираните. Начело на тази партия стояли седем джуджета. Дълги години те били жестоко репресирани, понеже от деца мечтаели да бъдат велики волейболисти, но във волейболните среди никакво внимание не им обръщали, тъй като кой ще е дотолкова малоумен, че да вземе джудже във волейболния си отбор.
Партийният си живот джуджетата и Кунето водели в своята партийна централа, която се намирали в една гора, част от "Натура 2000". По цял ден джуджетата сечели незаконно дървен материал и го продавали в Гърция с цел да натрупат пари за отпечатването на плакати, на които да не изглеждат толкова дребни. С тях те се канели да облепят цялата околност, да спечелят задаващите се избори и да се уредят кой за министър, кой за посланик, кой за областен, а едно дори се канело да става папа, но това е друга приказка. И докато джуджетата разкатавали фамилията на девствената гора, Кунето им готвела, перяла им чаршафчетата, дрешките и партийните знамена, както и вечер им услаждала дърварския живот. Кога чрез кремкарамел, кога чрез стрийптиз.
В същата тази гора живеела и една зла вещица, която била и голяма идиотка понеже непрекъснато се обаждала по разните радио- и телепрограми, които разчитали на обаждания на слушатели и зрители, и била писнала на всички с партийната си страстност. Тази вещица се казвала Седефка Лулчева и на всичко отгоре била страхотна квартална клюкарка. И все разправяла, гаднярката му с гаднярка: "Боже, гледам й вчера прането на Кунето, ми то направо сиво! Викам й: Ма, що така бе, Кунче?, а тя ме гледа отвисоко все едно съм някое от джуджетата й! На нас, като ни кажеше някоя по-опитна съседка, че не ни харесва прането, веднага още една ръка го минавахме, а днешните се дуят като министър на пресконференция!"
Стигнала мълвата за зле изпраните партийни чаршафчета до джуджетата и се заговорило, че съвсем скоро Кунето ще фръкне от Партията на репресираните, тъй като там междувременно се били появили две фракции - "Лилипути за свят без гъливери" и "Национално движение за всеобщ растеж" - и нито едната, нито другата я припознавали за свой човек. Това разцепление се случило не заради някакви идеологически различия, а предимно поради караниците кой колко да прибере от бракониерските сделки. Изобщо работите на Кунка отивали на зле - добре че се появил един добър принц. Този принц не бил съвсем принц, а бил телевизионен режисьор, който режисирал само реклами за прахове за пране. Попитал той Кунето с какъв прах пере.
- Ми с "Уъндър уаит морниг кис". Най-добрият, щото съдържа избелителя "Фикстър голд" и омекотителя "Шугър липс"!
- За Бога, скъпа! - хванал се онзи за главата. - Мини на "Екстра уаит ует дрийм"! Той не само изпира в дълбочина, но и осигурява цялостно просветляване на нишката!
Минала Кунето на новия прах и прането й станало толкова бяло, че всички започнали да я наричат Снежанка, а телевизионният принц така я обикнал, че я уредил с гумени цици, измислил й името Снегина, направил я фолк звезда и скоро шофьорите на всички автобуси захванали да въртят песните й. Най-вече прочутата балада "Ти изпра душата ми". На джуджетата също им провървяло - снабдили се те с обувки с дотолкова дебели подметки, че на изборите партията им се класирала втора и се уредкала в една коалиция, от която се очертавало голямо кльопане. А лошата Лулчева била жестоко наказана - пехато в устата й се повишило неистово и никаква дъвка не можела да й го свали.
