На първия тур от президентските избори, които се произведоха в неделя на територията на Сърбия и администрираната от ООН област Косово, мнозинството от гласоподавателите предпочетоха да дадат вота си за кандидата на радикалите Томислав Николич. При избирателна активност от близо 62 процента, която се отчита като най-висока, след падането от власт на Слободан Милошевич през 2000 г. преброяването на 85 процента от гласовете сочи, че Сръбската радикална партия (СРП) и нейният лидер водят с 39,6 на сто. Лидерът на Демократическата партия (ДП) и настоящ държавен глава БорисТадич остава на втора позиция с 35,5 на сто.

Така избирателите в западната ни съседка доказаха за пореден път, че балканският им инат и болезнено чувствителният патриотизъм все още са много по-силни от светлите перспективи Сърбия да стане част от обединена Европа, като жертва в замяна на влизането си в ЕС териториалната си цялост. Успехът на радикалите беше предизвестен. Той не учуди наблюдателите, понеже още при стартирането, както и в хода на предизборната си кампания Томислав Николич заложи на силни карти. Козовете, с които той надцака противниците си при вота в неделя, действително бяха майсторски изиграни, признават макар и неохотно от предизборните щабове на останалите осем политически формации, които участваха в президентската надпревара, твърдят местните медии. Териториалната цялост на Сърбия, твърдата позиция по въпроса с бъдещия статут на Косово и тесните връзки с Русия се оказаха печелившата комбинация, която наклони везните на народната любов в негова полза. Не само привърженици и симпатизанти на СРП, а и значителна част от 6,7-те милиона, имащи право на глас в републиката, споделят мнението на евроскептика Николич, че Сърбия не бива да подписва Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС, защото с този акт може да изгуби Косово. Съгласни са и с изразеното от него мнение, че Брюксел и Вашингтон трябва да престанат да унижават Белград, защото сърбите са по-необходими на Европа, отколкото тя на тях.

Дясната ръка на националиста Воислав Шешел, зам.-председателят на СРП "Томо Гробар", както го наричат политическите му противници (през 90-те години Николич е бил технически директор на обреден дом в родния си град Крагуевац), дръпна с почти пет процента, но балотажът на 3 февруари с кандидата на демократите е сигурен.

Изходът от борбата между двамата претенденти за поста ще зависи от няколко фактора. Първият по значимост остава активността на гласоподавателите. Вторият, който е не по-малко важен, ще бъде решението на премиера и лидер на Демократическата партия на Сърбия (ДПС) Воислав Кощуница на кого от двамата да даде гласовете си на втория тур. Макар и в коалиция с ДП на Тадич, Кощуница отказа да го подкрепи на 20 януари и призова членовете на ДПС да гласуват за лидера на формацията "Нова Сърбия" Велимир Илич. За никого в Белград не е тайна, че в отношенията между президент и премиер от доста време цари напрежение и управляващата коалиция не се е разпаднала само поради опасността, която съществува с независимостта на Косово.

През 2004 година Николич и Тадич застанаха един срещу друг на втория тур от президентските избори, на които лидерът на демократите победи с малка преднина. Тогава, както и сега, ЕС и САЩ разчитат на избирането на проевропейски настроения Борис Тадич, чийто лозунг беше "За силна и стабилна Сърбия". На Запад са запознати с неговото становище, че приближаването на Сърбия към Европейския съюз е единственият начин да се гарантира по-добър живот за гражданите на последната останка от бившата югофедерация.

Ако на 28 януари Белград и Брюксел постигнат договореност и подпишат Споразумението за стабилизация и асоцииране на Сърбия с ЕС, Тадич ще запази президентското кресло в резиденцията "Нови двор" в престижния белградски квартал Дедине.

Неизвестността около бъдещия статут и непрекъснатите изявления, че Косово до дни ще обяви едностранно независимост, които идват от висши държавни и правителствени ръководители в Прищина, обаче осигуряват значителна преднина на радикалите и техния избраник Томо Гробар. Естествено последната дума ще имат местните гласоподаватели, които на 3 февруари ще решават дали Сърбия поема към Европа, или остава самотен остров на Балканите.