- Хайде, мечо, събудиии сеее! Време е за работааа! - приятен женски глас, следва нежна целувка.

Отварям очи. Над мен се е надвесила близначка на Памела Андерсън и палаво роши косата ми.

- Ставааай, закуската ти е готовааа!

- Ти... Вие... Коя сте вие?!

- Аз съм твоята водачка на тролейбус номер 5 Красимира Карагеоргиева! Бегом в банята за едно бързо душче, после като добро момче да си изядеш закуската и - долу! Тролеят е пред входа! Чакам тееее!

Щипя се. Хапя си ръката. Не, буден съм, майка му стара! И в кухнята наистина има сервирана закуска, пред входа наистина е паркиран тролейбус и сестрата на Памела наистина закачливо ми се заканва с пръст на излизане. Хапвам набързо, слизам. Тролеят услужливо отваря всичките си врати. Звучи "Мечтание" от Шуман. Насреща ми - стюард с фрак.

- Къде ще ви е удобно да седнете? Не, не, това кресло не е най-добрият избор! Предлагам ви ето това. Оттук гледката ще ви хареса повече... Какво да ви предложа? Чай, кафе, горещ шоколад?

Спирам се на горещ шоколад с топчица сладолед. Стюардът се стопява във въздуха, а на негово място се появява втора красавица и ме пита какво ще желая - сутрешните вестници или да ми включи телевизора.

За мен - винаги телевизор. И докато Бареков произвежда нова новина, тролеят потегля. Бареков, горещ шоколад със сладолед, дискретен аромат на горска иглика и млади борови връхчета... Разтапям се от блаженство. Чувам чаровния глас на шофьорката:

- Спирка "Плиска"! Твоята спирка, скъпиии! Желая ти лека работа! И утре не се успивааай! Доскоро! Чао, чао!

Слизам с настроение, каквото съм имал само след първата целувка с момиче. Душата ми пее, в ушите ми звучат виенски валсове. Животът е прекрасен!

...Всичко това, разбира се, са само мои фантазии. Но кой знае?! Може би наистина така ще ни обслужват в софийския градски транспорт след първи март. При цените на билетите, които ни готвят - нормално е!