Много пъти е било констатирано, че България е страна на абсурдите. Е, по време на празниците, макар и за кратко, оставяме зад гърба си лудориите и лошотиите, ядем пуйки, смеем се на трагични програми, ампутираме си пръстите с пиратки.

За съжаление, празниците отминават, абсурдите остават. Както са го казали още древните: Festum volant, absurdum manent.

Педофил внася в парламента проектозакон за още по-строги и безкомпромисни наказания на педофилите. Като се замислиш, има логика, има етика, има естетика. Кой, ако не той, познава толкова интимно и толкова извътре мръсните им душици! Кога, ако не тогава! Къде, ако не някъде си! Как, ако не никак!

Поръчкови медии иронизират поръчковите медии и жестоко цензурират всеки материал, насочен към укриване и оправдаване на медийната цензура.

Мутри се възмущават от мутрите и ни пазят от невъзмущаващите се мутри.

Корумпирани висши чиновници организират и ръководят национални кампании за нулева търпимост към корумпирането с нулеви стойности.

Генетично лишени от лично достойнство управници ни учат как да запазим и защитим националното си достойнство.

Върли русофоби върло ползват продукти и деривати на руския газ, руския петрол, руското ядрено гориво. С отвращение, разбира се.

И прочие. А великолепен абсурд, пренасян от нас от празник на делник и от урва на урва е плащането на стоки и услуги, които не получаваш. Като температурната услуга, примерно, на бившата бащиния на Вальо Топлото.

Представете си за по-нагледно следната ситуация. Искаш от продавача да отмери шест круши. "Ол райт, братo!", вика, мери, казва цената, плащаш и при подаването на покупката една от крушите пада и се търкулва в боклука под тезгяха. Няма никакъв смисъл да спориш, плащаш шест круши и изчезваш с пет, преди да са те глобили за нечетлива касова бележка. Стоката е тръгнала от продавача и той трябва да си получи парите - обстоятелството, че не е стигнала до теб, изобщо не го засяга.

Номерът с парното е точно такъв. Веднъж плащаш отчетеното от топломера. След "изравняването" доплащаш реално енергията, която "Топлофикация" е подала, но която ти не си получил (загубена из тръбопроводи, аварии, общи помещения). Енергия, впрочем, чиято предвидена по стандартите загуба е вече калкулирана в цената и която, без нито веднъж да си ползвал, плащаш повторно.

В случая става дума за деривация на една от аксиомите на Василев. Тя гласи: "Ако не можеш да платиш, за да си купиш нещо, ще платиш, за да не си го купиш". А деривацията само конкретизира абстрактния идиотизъм: "Ако платиш веднъж, за да получиш нещо, ще платиш втори път, за да не го получиш".

По същия начин ме мамят общинарите. Формираният и с мои пари бюджет изтича към центъра. Те само ония по "Витоша" и "Царя" са софийски жители. Ние останалите не сме. Нищо че редовно плащам данъци и такси - по улицата пред входа ми вече две десетилетия не се е свъртяла нито една машина за кърпене на дупки и асфалтиране, нито една машина за почистване на снега, нито една машина за миене.

Та, така е. Празниците отшумяват, абсурдите остават -

Manent, с една дума. С две думи, майната им!