Ако го попитате какво му харесва най-много в света, отговорът ще е "волейбол". Този спорт просто тече във вените на Матей, който само на 23 години е сложил в джоба си патента за феномен във волейбола. Това вече е един свободен играч, който, след като спечели битката за освобождаване от доживотен договор със "Славия" (София), е готов да накара "Тренто" само да мечтае за изкачване към върха.

Но наистина ли е възможно волейболът да тече във вените ти, да бъде част от собствените ти органи, да бъде в твоята ДНК? Отговорът може да е само "да", когато пред теб седи един такъв голям талант. Отговорът е положителен, когато виждаш, че погледът му не се отделя за миг от терена, където в този момент тренират юношите на "Тренто". От време на време извръща очи към нас, за да покаже, че може и да говори, и да не пропуска нито едно движение на момчетата долу.

Това е Матей, за когото се говори, че държи в ръцете си всички карти, за да стане №1 на поста си. Това е идеалният играч за волейбола от ерата на Rally Point System - 203 см, мощна физика, "свръхзвуков" сервис. Матей може да се хвали с тактическото си остроумие и с технически багаж, който надвишава средното. Характеристики, които ще му дадат възможност да запише славни страници в аналите на тази игра. Но има и друго нещо - решителността му, която личи от всяка дума, с която анализира играта си. Направо те обезкуражава, когато говори на своя "италиш" - все още смес от италиански и английски.

Случаят "Казийски" изскочи през май миналата година. Матей искаше да си тръгне от "Динамо" (Москва), просто искаше Италия. Обаче един "смразяващ" договор не му позволяваше. Но



той не се спря,

стигна до върха -



международната федерация FIVB, и... пристигна в Тренто. Точно както искаше. Цял рояк клубове се интересуваха от Матей въпреки младостта му. Италианските специалисти бяха просто потресени от онова, което той вършеше в националния отбор на България. Този отбор отсъства от Евро`05, а на Световната лига през 2006 г. показа собствените си таланти и прогреса им. За минимум време Матей влезе в очите на всички. Но притежател на правата му бе клубът, в който той е започнал да играе - "Славия". С него състезателят е подписал някакъв вид доживотен договор и клубът решава къде може да иде да играе Казийски, защото колкото по- висока е трансферната сума, повече пари влизат в касата на "Славия". Такъв договор не би могъл да съществува в Италия, но в България е възможен поради остатъците от комунистическата култура - 50 години не могат да бъдат изтрити само с едно замазване с гъба. Все нещо остава. И договорът диктува: клубът, който иска Матей, не само трябва да се харесва на състезателя, но парите му да харесат и на "Славия". Защото "Славия" има последната дума. Но Матей не търси по-добрата финансова оферта на "Динамо" (Москва), а клуб, където да може да расте, да се формира като играч и човек. И през юли отива във FIVB, за да говори с президента й. Няма намерение да спира. Иска да е свободен да избира сам бъдещето си. Даже се вижда 1 година извън волейбола, но е готов да поеме в свои ръце бъдещето си.

Президентът на FIVB Рубен Акоста взима решение - пише на Българската волейболна федерация, окачествявайки някои методи на обвързване като остарели. Отива и по-далеч, като използва думи като "неприемлив" и "роби". На 31 юли 2007 г. Матей получава документ от българската федерация, който го освобождава от договора със "Славия", и става свободен играч.

"Никога не съм имал съмнения , че "Тренто" е правилният избор за мен. След 2 години в "Динамо" знаех, че искам ново предизвикателство, за да раста като личност и състезател. Исках да играя в най-силния волейболен шампионат на света. Италия и "Тренто" бяха първата ми опция", заявява Казийски.

Първият му контакт с тифозите от Тренто е чрез Skype във видеоконференция. И за пръв път чува аплодисментите на своите нови фенове, предизвикани от неговата искрена усмивка и от няколкото думи, произнесени на италиански. На 18 септември



Матей е посрещнат

като герой



в "Палаццо Джеремия". Знамена, шалове, фото- и видеокамери, готови да обезсмъртят този миг с така чакания феноменален играч.

"Бях много изненадан - всички тези хора само заради мен? Разбира се, беше огромно удоволствие. Проява на изключителна обич и аз се надявам да мога да отвърна с играта си на терена", обещава талантът.

Син на волейболисти, Матей от 9-годишен вече се занимава с любимия си спорт. Преминал през безброй мачове и турнири, Матей наскоро изживя едни от най-щастливите си мигове - заедно с колегите си от националния отбор на България извоюваха мястото си в Пекин след 12-годишно българско неучастие на олимпийски игри. Седмото място в Атланта`96 може и да бъде забравено при отлично представяне на Матей и компания, нещо напълно във възможностите им.

"Нашият национален отбор е силен, но може и трябва да се подобрява. Тимът, който трябва да бием, е Бразилия, която от 5 години печели всичко. Но никой отбор не отива на олимпиада само за да участва. Ние също. Този сезон имам щастието да играя в Италия и ще трупам опит. Но не съм само аз - много от момчетата от националния тим са тук, в този силен шампионат, който ще ни помогне безкрайно в подготовката", смята Матей.

Рационалната част на играта Казийски ще учи в нашия шампионат, а ирационалната ще му я дава онази фланелка с цветовете на неговата родина: "Никой клуб не може да ти даде усещането, което изпитваш, когато носиш екипа на родината. Да е част от националния отбор е гордост за всеки човек, за всеки състезател."

Между многото пътувания Матей няма много време за разглеждане на Тренто, но вече



чувства, че този

отбор е неговият



"Тренто" вече е като мое семейство. Много съм доволен, намерих приятели и в тима, и извън него. Усещам, че можем да постигнем много - разказва Казийски. - Шампионатът на Италия е в по-бавни темпове от тези в Русия. С "Динамо" имахме дълги пътувания и нямаше много време за работа. А и тук е Радо Стойчев (б.а. - треньорът на "Тренто") и за мен това е от особено значение. Работим заедно от 4 години, първо в "Славия", после в "Динамо", където той бе помощник на Алекно. Аз му имам много голямо доверие. Той е добър треньор, може да води отбора до победи, да постига резултати. Един треньор сам може да обърне даден мач. Всички състезатели виждат мача, мислят, че идеите им са правилни, но за да се познават двете страни, за да се създава добър механизъм, има нужда от добър треньор. Който не само дава данни, но и вдъхва сигурност, решителност. Именно той е човекът, който трябва да поема рискове и отборът трябва да му вярва."

Матей живее с олимпийската си мечта, живее за победи, и то със самоотвержеността на човек, който работи именно това, което обича. Ако го попитате какво обича най-много, отговорът, разбира се, е "волейбол". Един спорт, който му харесва и заради тактическата война, която съществува между отборите, заради задължението да се реагира на ситуациите, на играта на съперника, която се променя непрестанно. Заради задължението да можеш да вземеш решение за част от секундата, та даже и когато си още във въздуха, а твоят разпределител ти подава топката, решаваща мача. В такъв момент трябва само да се стремиш да намериш своя най-добър, най-силен, най-точен удар - онзи, който ще мине през блока и ще унищожи противниковата защита.

Матей не търси перфектния мач, защото той не съществува. "Перфектният мач все още не е изигран, защото означава 100% поемане, 100% атака и 100% сервиси. Значи мач без грешки, но във волейбола грешки са част от играта. Няма отбор на света, който да не бърка."

Отборите и на България, и "Тренто" също грешат, но пък знаят на кого да подадат следващата топка. На Матей Казийски. Един спортист, в чиято ДНК е изписана думата "волейбол".