Седях облегнат и разтръсквах китки, за да изгоня схващането. Обърсах с хартиена кърпичка потта от мишката и плъзнах поглед по редовете на екрана. Готово. Всичко бе по план. Сървърите бяха заразени със специална програма, която в нужния момент щеше да се активира и да започне атаката. Детската градина ни бе в кърпа вързана! Колкото и бързи да бяха другите родители, не биха могли да изпреварят реакцията на десетките зомбирани компютри по целия свят. Целта да успеем да запишем детето си в градината оправдаваше средствата.

Прегледах си пощата. Очаквах писмо потвърждение на ЕГН, но пощенската кутия бе празна. Звъннах в МВР.

- Вчера трябваше да получа имейл с два предплатени ЕГН номера - един мъжки и един женски, но нищо не е пристигнало.

- А вие откъде знаете?

- Ами в момента си гледам пощата.

- Аха. Момент. Ето, да, колегата го е хванал Соломонският грип. Като се върне на работа, ще прочете кореспонденцията и ще я пропусне нататък. Изчакайте още няколко дни.

Благодарих и затворих телефона. ЕГН-тата бяха на път. Не бяхме проверявали пола на детето, затова поръчах и платих два номера. Оставаше само да се оправя с данъчните. Грабнах куфарчето с документи и тръгнах към най-близкия офис.

- Кога е терминът? - попита ме нападжийката.

- Днес следобед се очаква - отвърнах с прясно отработен кандидат-бащински глас.

- Добре. Виждам, че сте попълнили какво ще работи детето ви, като порасне. Това прави ето такава очаквана заплата - завъртя монитора си да ми покаже числото, - значи ето вероятно такива ще са данъците. Ако ги платите авансово сега, ще спестите 10% на детето си.

- Да, платени са - посочих й съответните документи.

- В коя община ще живее?

- Ъ?!

- За да сметна авансовите вноски за такса смет, жилище, кола, куче. Домашно куче нали ще си отглежда?

- Ми не знам - вдигнах рамене.

- Колко деца ще има?

- Това защо?

- 15% отстъпка за предплащане на данъците на внуците.

Зави ми се свят, но устоях до края, попълних всички документи, обезпечаващи бъдещето на все още нероденото ми дете и още по-неродените ми внуци и хукнах към болницата.

В движение подадох на рецепцията документа за дарителство и се качих до АГ-то. Спряха ме на вратата.

- Жена ми ражда - протестирах пред препречилия пътя ми.

- Искате да присъствате?

- Да, разбира се.

- Купете си билетче от касата на долния етаж.

Хукнах надолу.

- Един билет за раждане, моля.

- На кой ред?

- Няма значение - изкрясках. - Спешно е! Аз съм бащата!

- Ето ви за ложата.

Грабнах листчето, обратно на горния етаж, разтворих тежките врати към родилната зала и намерих мястото си в тъмнината. На косъм! Завесата се вдигна, раждането току-що бе започнало. Изведнъж се чу бебешки рев, моментално заглушен от бурни ръкопляскания. Не се стърпях и се провикнах:

- Браво! Брависимо! Момче или момиче, докторе?

- Момент да видя. Отдолу има нещо... Made... in China.