АЛО, БРЮКСЕЛ, А СУТЕРЕНА?!



Оня ден се смразихме с Панчо. Голям критикар е. Най-паче въздухар.

Седя си аз във Виенската сладкарница, пия капучино без захар и разсъждавам върху Менделеевата таблица и по-специално върху атомното тегло на радона.

Влиза Панчо, сяда, поръчва си аперитивче, сумти.

- К'во, бе?" - викам.

- К'во к'во? - отвръща. - Докладът на ЕК за положението в областта на правосъдието и вътрешния ред и за борбата с организираната престъпност е прекалено мек! Трябваше по-ярко да се открои трагичната истина!

- И каква ще да е трагичната ти истина? - питам язвително.

- Не борим корупцията по високите етажи на властта, такава!

- Бъди по-обективен! - кипвам. - Ами варненският ватман Митьо Ушите, дето го хванаха с 8 грама пудра захар и лежа 2 часа в следствието, а? Ами кюстендилският фатмак Пешо Далака с трите крадени армейски одеала! Ами контрабандните кондоми на пазача на плевенската дискотека Кондьо Джигера! Такива крупни босове на световната и даже подбалканската мафия спипахме, пак сте недоволни, мааму стара!

- Скрий се, бе! Ти първия етаж за висок етаж на властта ли го имаш?

- Зависи от гледната точка! - обяснявам. - Ако сметнем трите етажа на подземния гараж, сервизния полуетаж, приземния етаж, мецанина, лобито, сутерена и партера, първият етаж, да ти кажа, си е бая нависоко.

Аверът ме гледа като отровен от кремиковския кислород.

- Пък и в Щатите от суеверие нямали тринайсети етаж. Ние в Европа да не сме по-малко суеверни? Що да не почнем броенето на етажите отгоре надолу?

Панчо ми удря една цветиста, гаврътва питието и си тръгва, без да остави пари.

То из Българско винаги е било така. Организираната престъпност си пие аперитивите, ние плащаме сметките.



СВЕЩЕНОТО ВЪЛЧЕ



Влиза Александър Томов във Виенската сладкарница, сяда на масата ми, поръчва си аперитивче, сумти.

- Апропо, Сашо - питам с минималната доза добродушие, - кажи бе, вярно ли е, че досега получаваше 50 000 лева месечна заплата от "Кремиковци".

- Долни инсинуации! - възмущава се Томов. - Само 46 713 лева.

- Е, това вече е друга работа! - въздишам. - Какви клеветници, боже, боже!

- И да знаеш, професоре - горестно реди Томов, - какви усилия полагах за тия джобни стотинки! От портала на комбината до вратата на кабинета ми - точно 270 крачки отиване и 270 връщане - таман 540, пет дни в седмицата - 2700, 48 седмици с отпуската годишно 129 600 крачки, 22 години до пенсионирането ми 1 555 200 крачки, представи си само, милион и половина крачки.

- Ужас! - потръпвам. - И то за нищо, дето се вика!

- И още! - продължава Томов. - Отваряне и затваряне на вратата на кабинета ми 4 пъти на ден, 20 пъти седмично, 960 пъти годишно, 21 120 пъти до пенсионирането ми. Отидоха ми двуглавият трицепс и раменният плосък мускул към пълна деградация...

- Чакай, чакай, Дарвин е писал обратното. Колкото повече биват употребявани органите, толкова повече се развиват и усъвършенстват.

- Това мойто не е употреба, а чиста злоупотреба с органите! - хленчи Сашо. - Пък и Митал мирише на свещени крави, свещени слонове и свещени брахмапутри. И никакви вредни не ми се дават. Никой не разбира моята сложна душевност.

Гаврътва питието, става и с приведена от мъка глава си тръгва. На сервитьорката, разбира се, плащам аз.

То из Българско по принцип винаги е било така. Александъртомовци си пият аперитива, ние им плащаме сметките.