Теди тъкмо доплиташе втория чорап на мъжа си, когато той се появи на четири крака и каза:

- Бау!

Тя се стресна, но бързо дойде на себе си и тъжно поклати глава:

- Леле, Якиме, как си се натряскал! - сетне въздъхна и продължи да плете, а в ритъма на плетката занарежда:

- И това доживях, да си дойдеш на четири крака! Май трябва още два чорапа да ти изплета...

С пъргав скок той застана пред пред нея и я близна по коляното.

- Не съм се натряскал - изръмжа гальовно. - Дай да ти дъхна!

Дъхът му беше както обикновено - на арда и ахния. Никакъв алкохол.

- Хм - погали го по темето Теди, - а защо си на четири крака?

- Защото съм куче - отвърна Яким и радостният му лай огласи апартамента.

Но понеже жена му промълви, че абсолютно нищо не разбира, той легна до канапето и като ръфаше закачливо изхлузилия се от крака й терлик, взе да обяснява...

Назначен е за куче. Шефът му го назначи - че кой друг! И той вече е куче на шефа.

- Ти добре ли си? - попита Теди. - А и шефът ти, да ме прощаваш, добре ли е?

Тогава Яким престана да си играе с терлика и изръмжа по същество - в смисъл, че шефът му е съвсем добре, я и той, Як (шефът вече тъй му вика за по-кратко), си е много добре, даже приятелите му се пукат от завист не само по шевовете, но и по шефовете.

Всъщност всичко започна с това, че във фирмата им предстояха съкращения и шефът го извика в кабинета си:

- Никаква работа не вършиш, а редовно получаваш заплата. Какво да те правя?

- Вие най-добре знаете - с половин уста каза Яким и усети, че се смалява, смалява...

Шефът се замисли делово и неочаквано попита:

- Аз за тебе човек ли съм?

- Човек сте, и то какъв! - прогресивно се смаляваше Яким.

- А искаш ли да ми бъдеш приятел, най-добрият приятел? - усмихна се подкупващо шефът.

- Искам, как да не искам? - просто не повярва Яким и съвсем се смали.

- А знаеш ли кой е най-добрият приятел на човека?

Яким прекрасно знаеше. Без много да му мисли, завъртя опашка. Ах, как му се отдаваше!... А шефът клекна до него, почеса го зад ушенцата и го прати на вилата си.

- Че защо на вилата? - учуди се Теди.

- Да му я пазя - отвърна съвсем логично. - Какво толкоз! Заплатата ми тече, даже имам и увеличение. Нали съм куче на шефа? Ей днеска му идват едни големци на вилата, а шефът им вика: "Не бойте се! Наше куче е!"

Теди го слушаше зяпнала. Той остави терлика й, па се заигра с кълбото прежда и продължи:

- Така де, няма срамни професии. Трябва да си вадим някак хляба. Пазарна икономика е. А този кокал не е за изпускане. Пък може това да е големият ми шанс - размечта се. - Може и на киноложка изложба да ме покажат. Току-виж излезе, че съм куче от сой, и взема медал. Например златен...

Теди остави плетката, нахлузи терлиците си и отиде до кухнята. Върна се с купичката му за вечеря. Сложи я до канапето.

Тя ли не беше наясно с пазарната икономика? И в тяхната фирма почнаха реорганизации, предстояха съкращения.

Добре, че стана маце на шефа си. Иначе щеше да изхвърчи на улицата. Като мръсно коте.

После взе отново плетката и докато Як лакомо облизваше купичката си, тя тихичко мъркаше. Все пак животът не беше лош...