"Правителството се ангажира с финансиране на строеж на голяма, многофункционална спортна зала. Подходящо място е терен на 4-ти километър в София, който е публично-държавна собственост с принципал ДАМС".

С това съобщение от срещата в Хисаря на лидерите в управляващата коалиция най-после бе сложен краят на голямото говорене (започнало още в началото на 2007 г.) за нуждата от зала с 10-12 хиляди места. Приказките рукнаха, отприщени от 3-тото място в света на волейболистите от края на 2006-а. В надцакването кой ще обещае по-голяма зала се включиха политици, общественици, депутати, столичният кмет...

Разбира се, най-много обещаваше Бойко Борисов и използваше почти всяка възможност особено преди изборите, за да говори за новата зала, като й отреждаше различни места - от "Люлин" до "Младост". Проектът по думите на кмета бил готов отдавна, само трябвало да се привлече чрез "публичен и прозрачен конкурс" инвеститор, който да построи съоръжението и да поеме издръжката му, а в замяна да получи останалата част от парцела за хотел, бизнес парк или търговски център. В началото на 2008 г. при Борисов бе председателят на ДАМС Весела Лечева, за да обсъдят въпроса, но след тази среща пак не се чу категорично становище, а само подхвърлени с половин уста идеи.

Точката бе сложена в Хисаря. Залата ще се строи с държавни пари, защото ще се реализира "по-бързо, отколкото варианти като "публично-частно партньорство", "чужд инвеститор", "право на ползване" и т.н." Което, разбира се, не изключва възможността и общината все пак да построи зала, та да станат две.

Теренът е на базата на ЦСКА на 4-ти км, която е в активите на ДАМС, откакто през 2005 г. министерството на отбраната го прехвърли заедно с други два искани от тогавашния собственик на ПФК ЦСКА Васил Божков имота (ст. "Българска армия" и базата в Панчарево) към тогавашното спортно министерство. Малко след това Божков продаде футболния клуб на Прамод Митал.

В Хисаря бе решено още, че футболните клубове може да взимат стадионите си по "юридическа формула, която гарантира право на "дългогодишно ползване - 35 години, възможност за възвръщаемост на инвестициите и задължително запазване на спортното предназначение на обектите."

Само че радостта на футболните босове бе прибързана - това се отнася само за държавните бази. А такива са под 10% от стадионите в страната (от големите клубове на такива играят само ЦСКА, "Локо" (Сф), "Ботев" (Пд) и отчасти "Левски"). Всичко друго е общинска база и клубните собственици ще трябва да се разбират със съответните общини, което можеха да правят и досега.