Да си купиш Кристияно Роналдо само за 17 млн. евро. Или пък Димитър Бербатов за 2 млн. Това не е фантастика, а реалност. Според английския вестник "Индипендънт" световният футбол е на прага на нова революция, съпоставима само с делото "Босман".

До това доведе решението на Спортния арбитражен съд в Лозана (Швейц), който нанесе сериозен удар на ФИФА през 2006 г. Тогава магистратите позволиха на Анди Уебстър да разтрогне договора си с "Хартс", като въведоха алгоритъм, изчисляващ каква трансферна сума ще получи шотландският клуб. Според него е достатъчно да се изплатят парите, които играчът има да получава от настоящия си работодател до края на договора му. Това може да стане, преди следващият контракт на играча със същия клуб да влезе действие. Например - през 2010 г. Кристияно Роналдо ще е на 25 г. и ще струва 17 млн. евро, които ще има да получава по оставащия срок по договора с "Манчестър Юн". За същата сума ще може да бъде купен Сеск Фабрегас, който тогава ще е на 23 г. и ще има контракт с "Арсенал" за още 4 сезона.

Новото решение изправя клубовете пред сериозен проблем. Сега те ще бъдат принудени да изискват от играчите си да подписват все по-дългосрочни договори, с все по-добри финансови условия. От друга страна обаче, огромните трансферни суми, които се плащаха за отделни футболисти, ще останат далеч в миналото, тъй като ще се превърнат в неопрадван риск. Представете си, че купите футболист за 50 млн. евро, той подпише за 3 г., но след две ще може да си тръгне срещу сумата, която има до получава до края на договора си.



Делото "Уебстър"

започна през 2006 г.



Тогава бранителят бе на 24 г. и разтрогна договора си с "Хартс", като използва т. 17 от регламента на ФИФА за статута и трансферите на футболистите. Съгласно една от подточките играчите, ненавършили 28 г., имат право да разтрогнат договорите си с клуба, ако са играли в него 3 сезона. За по-възрастните срокът е 2 г. Към онзи момент Уебстър е играл 3 години в "Хартс" и не иска да остава там. 15 дни след края на първенството агентът му подава документи за прекратяване на контракта и играчът преминава в "Уигън", откъдето по-късно е преотстъпен на "Рейнджърс".

През ноември 2006 г. клубът от Единбург подава жалба във ФИФА, която отсъжда Уебстър да плати 875 000 евро обезщетение на "Хартс". Шотландците протестират и искат 6.4 млн. евро, като показват оферти за Уебстър от "Саутхемптън" за 2 млн. евро и от "Блекбърн" за 3.4 млн. От своя страна Уебстър настоява, че сумата трябва да бъде 210 000 евро - толкова той има да получава за последната година от контракта си с клуба от Единбург. Така се стига до Спортния арбитражен съд, който прави на пух и прах решението на световната футболна централа.

"Комитетът на ФИФА по разрешаване на споровете между играчи и клубове неправилно е изтълкувал точка 17 и по този начин е нарушил процедурите, като е обявил сумата от 875 000 евро като обезщетение за "Хартс". Никъде не е обяснено по какъв начин се е достигнало до тази сума", се казва в решението на съда.

През май 2007 г. Уебстър и двата замесени в спора клуба - "Уигън" и "Хартс", се обръщат към Арбитражния съд. Играчът и настоящият му отбор настояват сумата да бъде намалена, докато бившите му работодатели искат тя да бъде увеличена. Тричленният състав на съда изслушва спорещите през октомври 2007 г., а на 30 януари тази година обяви решението си: "Уебстър и "Уигън" трябва да платят на "Хартс" едва 210 000 евро".

В документа от 48 страници са описани най-важните прецеденти по делото.

На първо място - размерът на



компенсацията не трябва

да превишава заплатата,



която има да получава футболистът до края на контракта си. "Съдът счита, че клубът няма нито икономическо, нито морално, нито юридическо право да иска пазарната стойност на играча като обезщетение за пропуснати изгоди", се казва в постановлението на съда.

Второ - трансферни суми могат да се взимат само при т.нар. "защитен период", след чието изтичане специална компенсация може да бъде платена само ако такава е записана в договора на играча. С други думи, при липсата на фиксирана сума за откупуване на правата на играча се изплаща единствено това, което той има да получава до края на договора си.

От своя страна клубовете вече доста рядко прибягват до включване на фиксирана сума в договора на футболистите, защото в даден момент може да им се наложи на тях самите да я плащат, ако продажбата на даден играч се окаже целесъобразна. Така единствената им защита е честото "актуализиране" на договорите на играча и т.н. "защитени периоди" (например футболистът е подписал за някакъв период, който по-късно е удължен. До изтичане на първия период той е защитен).