Moon-light and vodka, takes me away (луната и водката ме отнасят) - пееше навремето певецът Крис де Бърг, разказвайки как залюбил една девойка в нощен московски бар, но при все това бил сигурен, че тя работи за КГБ...

Рефренът е подобен на вчерашната преса - в нея любов, вино и агенти на тайните служби са се омесили в сложен коктейл, поднесен със замах...

Нам допаднаха псевдонимите. Четем ги, да кажем, в "Труд" и се радваме. Те говорят за известна закачливост и почти естрадно въображение на кръстниците им. Едни "тайфуни с нежни имена", ако е позволено да перифразираме една сага за наш литературен шпионин - Емил Боев, от отишлия си вече Богомил Райнов. Какви сладости на ономастиката се крият в Нежните Имена само, какъв пир за изследователите и научните работници...

Всъщност на Свети Валентин или Трифон Зарезан е добре да се обичаме и почерпим, било каквото било. Кой какво го потеглило към Службите, и кой кому служил - на Родината или Дявола, е въпрос сложен. И не за всяка пустомелеща уста лъжица.

Или както казва ендокринологът доцент Куманов пред "24 часа" по въпросите за любовта, привличането е непредсказуема работа. Някоя жена на парти вижда "фин мъж, галантен, интелигентен", пък го отблъсква. После на същото място среща "един льохман, зле облечен, с лоши маниери, груб", па го залюбва...

Вместо с вино, целувки и сърчица обаче стадо животновъди си изразяват чувствата към властта ето така: "Фермери с 25 крави носят рога на министрите, поляха пътя с тон мляко" ("Стандарт"). Шествието вече е потеглило пеша нейде от Врачанско и се очаква на жълтите павета другата седмица за вота на недоверие. В снимка към материала обаче кравите са 50 - вероятно, защото са се залюбили и размножили своевременно...

Де да залюбеха свръхразмножените китайци нашето вино, както зове пак "Стандарт", та да се разцелуваме... ама засега само една метълцелувка се очертава - идват рокдинозаврите "Кис" и "Металика".

И то бива.