|
15 Февруари 2008 02:24
"... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на ЦСКА. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на ЦСКА. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 20% от всички, които подкрепят ЦСКА.
В действителност привържениците на ЦСКА не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще посоча няколко примера за казаното по-горе. Нека започнем с най-очевадното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на ЦСКА. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Всеки средно-интелигентен човек го разбира, ако внимателно следи текста. Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника.
Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на ЦСКА са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс, 1999). Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на ЦСКА са южняшки тип. Само по времето на моят недълъг живот си спомням, че неколкократно феновете на червените посягаха срещу своя клуб. Те оскверняваха собственият си стадион като чупеха седалките му и рязаха гредите му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - многократно ги замеряха с домати и яйца, но най-фрапиращо беше желанието да ги пребиват.
... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в цялата агитка настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй ЦСКА 2:0, 3:2". Направо си умирам от яд човек!"...
Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на ЦСКА. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...
"Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40)
|
се пъне да изкара, че "сините" били "опозиция" на собствените си ятаци. Майтап, братче, голям майтап... "
(литургията)
.Цяла вечер си хортуват и никой не почерпи. 
Това Берое май ще го правим сателит. 
, направо ще ми се откачи тиквата.