След 7-годишната творческа пауза, последвала противоречивия "Страх и омраза в Лас Вегас", Тери Гилиъм реши да компенсира и набързо засне два филма. "Земя на приливите" се ражда, докато режисьорът чака отложената премиера на "Братя Грим". Единственият американец в "Монти Пайтън", чието разюздано въображение роди "Бразилия", "Барон Мюнхаузен" и "12 маймуни", адаптира романа на Мич Кълин с помощта на Тони Гризони. Визуалната стилистика е същата като в предишната му лента - готическа, сиротна и безнадеждна. Подобно на друга една красива и страшна история напоследък - тази в "Лабиринтът на фавна" - тя е разказана през очите на дете (макар да не е чак толкова разтърсваща).

След смъртта на истеричната си съпруга Ноа заедно с дъщеря си Джилайза-Роуз се отдава на уединен живот в разнебитена "малка къща в прерията". Докато той е под наркоза, момичето е принудено да броди само в компанията само на своите четири кукли. Докато се губи и намира в собствения си свят от фантазии, Джилайза среща младежа Дикенс, който става най-добрият й приятел.

Гилиъм е обвиняван, че филмът му е прекалено суров, за да има за главна героиня невръстно момиченце, но всъщност ясно намеква, че "Земя на приливите" не е за деца - за разлика от повечето, които се снимат и гледат днес.

Режисьорът използва целия си арсенал от фантастични образи, вдъхновени от "Алиса в страната на чудесата" и "Магьосникът от Оз", за да създаде поредния си необичаен и леко извратен свят. Актьорските изяви - начело с 10-годишната Джодел Ферланд - са просто прекрасни. Останалите са Джеф Бриджис, Джанет Мактиър, Брендън Флечър и Дженифър Тили.