Шумно рекламираният от седмици насам в Бургас референдум "за" или "против" петролопровода Бургас-Александруполис премина при пълна апатия от страна на местните жители. Към 16.00 часа едва малко над 18% от имащите право на глас се бяха разходили до избирателните секции, за да гласуват.

На практика това прави референдума невалиден, тъй като по сегашния Закон за допитване до народа трябва да са участвали най-малко половината от имащите право на глас, за да се признае референдумът.

Не помогнаха нито рекламните постери, нито призивите на местните политици, нито дори телевизия СКАТ, която масово се гледа в града. Вчера тя изцяло прекъсна програмата си и излъчваше през почти целия ден часовник, отброяващ оставащото време до края на изборния ден. Той бе прекъсван единствено за кратки клипове, в които местни общественици призовават гражданите да не стоят безучастни.

Цялата автомобилна техника на телевизията бе впрегната да агитира за по-висока избирателна активност. Десет коли, окичени с национални знамена, обикаляха през целия ден града, а от високоговорители се носеха патриотични песни. Точно тази акция бе причина за единствената жалба в изборния ден. Тя бе подадена от някогашния президент на ПФК "Черноморец" Ивайло Дражев, който паралелно се подвизава и като лидер на партия "Роден край". Дражев твърди, че това представлявала агитация срещу петролопровода в деня за гласуване. От СКАТ обаче обясниха, че са призовавали единствено за по-висока избирателна активност.

По време на гласуването не липсваха и куриози - в две от селата на Бургаска община - Изворище и Брястовец, до обяд не бе пусната нито една бюлетина. Само в едно от съставните села - Димчево, бяха отчетени над 50% гласове.

Единственият инцидент, за който все още не ясно дали има връзка с референдума, се случи в нощта преди вота. Неизвестни лица надупчиха гумите на личния автомобил на областния председател на СДС Владимир Павлов. Около автомобила имало разпръснати строшени стъклени бутилки, с които най-вероятно са били пукнати гумите на дачията. Павлов бе сред най-активните агитатори срещу тръбата.

"От юридическа гледна точка резултатите от референдума в Бургас няма да имат правно действие", обясни пред агенция "Фокус" зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев. "Въпреки че представители на общината се хвалят, че за първи път се организира такъв референдум, мисля, че начинът, по който е организиран, не е юридически издържан. Така ще се получи един фалстарт на иначе демократичния начин за допитване до народа и решаване на проблемите", коментира Рогачев.

Кметът на града Димитър Николов обаче заяви, че последствия от референдума ще има. Пред "Сега" той призна, че лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов му е обещал, ако стане премиер, да не допусне изграждането на петролопровода, при положение че бургазлии кажат "не".

Референдумът постави на различни барикади БСП и останалите политици в града. Червените поначало бяха против провеждането му. А след като датата все пак бе насрочена, вече призоваваха да се гласува, но с "да" на тръбата.

Лидерът на БСП в местния парламент Павел Маринов пусна глас още в ранни зори. Самият вот пък бе наблюдаван от гръцки журналисти и екоактивисти, противници на тръбата. Ръководителят на делегацията Янис Тентес, който е и председател на една от екоорганизациите в Гърция, заяви, че проблемите пред Бургас и пред Александруполис са едни и същи.