Графа е обратен.
И страда.
Измъчва се адски, понеже в нашето тъпо и нецивилизовано society никой не приема нормално различните, а напротив - нормално ги преебава на всеобозрение и всеослушание.
От друга страна, Графа ни е стара дружка от махалата. Расли сме заедно, от един фас, дето се вика, сме издимявали детството си, от една паничка, дето се вика, сме си изшмъркали пубертета, в една и съща мансарда, дето се вика, сме вкоравявали знойното юношество, преди да ни се избистрят и разклонят окончателно нагоновите влечения.
Така че на нас, пичовете, никак не ни е безразлично, напротив, казано, нали, по човешки, тъпо ни е и чоглаво, че Графчето се измъчва, че се рути като стабилитет и характер, че вие нощем в ергенската си коруба като помияр единак, че психясва от собствената си необратима обратност, че на Четвърти километър веднъж и в една частна клиника втори път се опита да се реобратизира по не знам си какъв начин, макар че, добре де, усещам ви вече, прави сте, айде сега, както викаше Къци, какво пък толкова трябва да ни пука на нас, чистаците, дето, слава на Господа, сме се пръкнали не обратни на белия свят, а, как да го кажем наопаки - прави и правилни сред целокупната всенародна праведност.
Нашите правилни, праведни, вечно прави съпруги, мадами и мацоранки също ожалват Графа и сберем ли се, те, понеже, нали са от по-сополивата другост, все изнамират начин да пуснат въздишките си par avion по посока на Графчето, чудят се и се маят като как, божичко, да облекчат участта му през всичките тия обратни години на прехода.
Като как обаче правилен на неправилен да помогне? Като как да му осигури нормална среда за човешка изява, за съчувствие, за разбиране, за компания и житейска разтуха?
Умуваме.
И накрая решаваме един от нас, пичовете - току-що разведеният Къци Трицепса - леко да се пожертва: да се престори на малко обратен, ама не, не за друго, а за духовна терапия и подкрепа на Графа в това враждебно, нецивилизовано обкръжение, в което различните, мамка му, се приемат различно. Още повече че Графчето неведнъж се е трогвал от симбиозата между умствен багаж и мускулна квалитетност у Къци.
Така или иначе - осъществяваме му на Къци нежния преход.
Прави ли сме? Прави сме - това по-горе го заявихме открито.
Което обаче не можем да заявим вече открито за Къци Трицепса.
Защото от известно време се понатрупаха подозрения, че парясникът Къци не е, как да го кажа по-толерантно, решително и категорично праведен и че напоследък ги бръщолеви едни за универсални права и прочее, а накрая, сръбне ли малко, вечно опира до "удоволствието от многообразието", за каквото, моля ви се, ратувал още Монтен...
И страда.
Ама айде сега - както викаше същият (не Монтен, а Къци) преди тая история с нежния преход, - а на нас какво, да не би пък да ни е лесно бе, пичове?
