Информацията, че правителството анализира дейността на комисията, бе потвърдена и от правосъдния министър Миглена Тачева. Пред Нова ТВ вчера тя не изключи вариант да се стигне и до закриването й.
Съдбата на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, се обсъжда интензивно между министри, потвърди за "Сега" и друг източник от кабинета. Темата е била дискутирана дори на оперативно заседание на кабинета миналата седмица. Основният проблем е, че заради мудността на Кушлев кабинетът не може да убеди Европейската комисия, че обезсилва мафията, като конфискува незаконните й богатства. За близо три години работа комисията дори не е проверила съмнителните имоти на митничарите у нас - проблем, многократно поставян, когато се коментира борбата с корупцията и организираната престъпност. Досега има само една ефективна присъда за конфискация на имоти. Наскоро Плевенският окръжен съд постанови да бъдат отнети имущество и пари на Валентин Станев от гр. Левски, защото при доходи от 7000-8000 лв. за 22 години той е похарчил 120 000 лв. Тази присъда обаче се обжалва. Според последните данни на комисията съдът е наложил обезпечение на имоти на стойност над 87 млн., а в цялата страна се водят дела за отнемане на имущество за близо 24 млн. лв.
Два са вариантите за справяне с проблема, които министрите са коментирали. Първият е да се намери млад и амбициозен председател, който да демонстрира активност за отнемане имотите на незаконно забогателите. Затова на първо време ще се направи опит да бъде сменен 70-годишният Стоян Кушлев. За целта обаче най-вероятно ще се наложи да бъде променен законът, който поставя ограничения за смяната на председателя, преди да е изтекъл 5-годишният му мандат. Според него правомощията на членовете на комисията се прекратяват предсрочно само при смърт, оставка, невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер.
Кушлев бе назначен през лятото на 2005 г., т.е. мандатът му изтича чак през 2010 г.
Макар че правителството на Симеон Сакскобургготски назначи Кушлев, НДСВ също смята за безсмислено съществуването на комисията при сегашния темп на работа и е склонно да подкрепи смяната, разкриха пред "Сега" източници от жълтата партия. Въпросът бил дискутиран вече няколко пъти.
Вторият вариант, който се обсъжда, са закриването на комисията и прехвърлянето на компетенциите й към Държавната агенция "Национална сигурност" и прокуратурата, научи "Сега". Тук обаче възниква проблем - прокуратурата събира доказателства и доказва вината на нарочените в съда, докато производството по отнемането на имущество по закона "Петканов" е по реда на Гражданския процесуален кодекс, т.е. гражданинът сам доказва в съда произхода на доходите си.
"Комисията бе натоварена с много очаквания и резултатът не е този. В крайна сметка онова, което тя реално може да свърши, би могло да се върши успешно и от прокуратурата", смята и министър Тачева.
От ръководството на прокуратурата отказаха да коментират дали държавното обвинение има капацитет да поеме задълженията на комисията. Всъщност, преди да бъде приет законът за престъпното имущество, прокуратурата имаше право да завежда дела за конфискация по реда на глава III от Закона за собствеността на гражданите. Така бяха отнети имоти на Боян Петракиев - Барона.
"Комисията все още не е успяла да убеди обществото и част от политиците в необходимостта от съществуването си", обясни пред "Сега" говорителят на БСП Ангел Найденов. По думите му комисията е длъжник на обществото, което й даде огромен кредит на доверие. Ако от комисията смятат, че има законодателни пречки за работата й, тя може да инициира промени. "Но не и само такива, свързани с възнаграждения", заключи Найденов.
Откакто е конституирана, комисията "Кушлев" често попада във вихъра на скандали. Най-шумният бе през 2006 г., когато от доклад на Сметната палата стана ясно, че Стоян Кушлев получава над 7000 лв. Едва преди броени дни депутатите гласуваха той да получава 90% от заплатата на председателя на парламента, което в момента е 2226 лв. основно месечно възнаграждение. Към него обаче се прибавят и куп добавки, така че сумата набъбва до 5000 лв.
Комисията "Кушлев" не се задейства достатъчно бързо за запор върху хотела на убития в Амстердам Константин Димитров - Самоковеца и вдовицата му успя да го продаде, макар че срещу нея има дело за пране на пари от контрабанда. Казусът с хотела стана повод между комисията и прокуратурата да прехвърчат искри.
Комисията на Кушлев обикновено обяснява бездействието си с несъвършенства в законодателството. Според нея проблем са триинстанционното съдопроизводство и изискването да има влязла в сила присъда, за да се конфискува имущество. Тя недоволстваше и от границата на стойността на имуществата, които могат да се проверяват - над 60 000 лв. В Ирландия, по чийто модел е правен нашият закон, границата е 13 000 евро, а в Англия - 5000 паунда.
Макар че правителството на Симеон Сакскобургготски назначи Кушлев, НДСВ също смята за безсмислено съществуването на комисията при сегашния темп на работа и е склонно да подкрепи смяната, разкриха пред "Сега" източници от жълтата партия. Въпросът бил дискутиран вече няколко пъти.
Вторият вариант, който се обсъжда, са закриването на комисията и прехвърлянето на компетенциите й към Държавната агенция "Национална сигурност" и прокуратурата, научи "Сега". Тук обаче възниква проблем - прокуратурата събира доказателства и доказва вината на нарочените в съда, докато производството по отнемането на имущество по закона "Петканов" е по реда на Гражданския процесуален кодекс, т.е. гражданинът сам доказва в съда произхода на доходите си.
"Комисията бе натоварена с много очаквания и резултатът не е този. В крайна сметка онова, което тя реално може да свърши, би могло да се върши успешно и от прокуратурата", смята и министър Тачева.
От ръководството на прокуратурата отказаха да коментират дали държавното обвинение има капацитет да поеме задълженията на комисията. Всъщност, преди да бъде приет законът за престъпното имущество, прокуратурата имаше право да завежда дела за конфискация по реда на глава III от Закона за собствеността на гражданите. Така бяха отнети имоти на Боян Петракиев - Барона.
"Комисията все още не е успяла да убеди обществото и част от политиците в необходимостта от съществуването си", обясни пред "Сега" говорителят на БСП Ангел Найденов. По думите му комисията е длъжник на обществото, което й даде огромен кредит на доверие. Ако от комисията смятат, че има законодателни пречки за работата й, тя може да инициира промени. "Но не и само такива, свързани с възнаграждения", заключи Найденов.
Откакто е конституирана, комисията "Кушлев" често попада във вихъра на скандали. Най-шумният бе през 2006 г., когато от доклад на Сметната палата стана ясно, че Стоян Кушлев получава над 7000 лв. Едва преди броени дни депутатите гласуваха той да получава 90% от заплатата на председателя на парламента, което в момента е 2226 лв. основно месечно възнаграждение. Към него обаче се прибавят и куп добавки, така че сумата набъбва до 5000 лв.
Комисията "Кушлев" не се задейства достатъчно бързо за запор върху хотела на убития в Амстердам Константин Димитров - Самоковеца и вдовицата му успя да го продаде, макар че срещу нея има дело за пране на пари от контрабанда. Казусът с хотела стана повод между комисията и прокуратурата да прехвърчат искри.
Комисията на Кушлев обикновено обяснява бездействието си с несъвършенства в законодателството. Според нея проблем са триинстанционното съдопроизводство и изискването да има влязла в сила присъда, за да се конфискува имущество. Тя недоволстваше и от границата на стойността на имуществата, които могат да се проверяват - над 60 000 лв. В Ирландия, по чийто модел е правен нашият закон, границата е 13 000 евро, а в Англия - 5000 паунда.