Новооткритата Катедра по антропология в университета изпитваше жизнена необходимост от позитивно утвърждаване на високите й постижения в очите на любознателната национална и интернационална общественост, тоест от широко популяризиране на нейната незабравима стойност и незаобиколима бъдеща роля за развитието на световната наука.

За тази цел трябваше, естествено, да бъдат привлечени богати ктитори, на които впрочем пазачът на задния вход бай Милан викаше ту куратори, ту квестори, ту квакери.

Ентусиазираният екип професори, доценти и асистенти дълго мислиха какъв ход да предприемат, за да направят добро впечатление, за да им обърнат внимание. Накрая решиха да изследват земята колкото една човешка длан за изкопаеми човекоподобни. Навсякъде ги копаеха хората, само у нас липсваха подобни останки. "Липсващите звена" от еволюцията на българския човек трябваше да бъдат открити, изкопани, идентифицирани, класифицирани.

Подготовката за експедицията бе продължителна и съвестна.

По линията на предварителните стратегически ориентири изследователският екип потегли на първична рекогносцировка, включваща антропометрични измервания на средностатистическото българско гражданство.

Преоблечени като кукери, самоотвержените учени обиколиха 10 града, 67 махали и 18 фолклорни фестивала, за да открият в края на краищата, че всички "липсващи звена" у нас фактически никога и никъде не са изчезвали.

Класификацията на така наречените "живи изкопаеми", обитаващи изконната българска земя, постепенно бе попълнена.

Неизброимо количество мирно съжителстващи със съвременните човеци неандерталци бяха засечени из полицейските участъци и в архивите на политическите служби на VI управление от бившата ДС.

Армия питекантропи караше мощни джипове с тъмни стъкла и обслужваше с покорно ръмжене добре облечени и до несъществуваща степен възпитани почтени бизнесмени с животинско-зеленчукови псевдоними.

Немногобройна партийна общност австралопитеци със силно прегърбена бипедия и увиснали джуки мляскаха с благоговейни поклони задните части на някакво невменяемо старче и сумтяха почти нечленоразделно "Ваше Величество, туйцък!", "Ваше Величество, онуйцък!"

Че и маймуни щъкаха бая. "На маймуни ни направихте!" - псуваха управниците си мнозинството средностатистически гласоподаватели. После си избираха пак същите. После пак ги псуваха. После пак ги избираха. Като същински маймуни - по метода "проба - грешка". Само дето при сложна експериментална ситуация по същия този метод "проба - грешка" след около 150 опита шимпанзетата може и да постъпят правилно. Маймунясалите средностатистически гласоподаватели - никога.

Куратори, квакери и квестори така и не свърнаха към широко отворените порти на антропологическите познания. Да не говорим за ктиторите.

Пукнат неандерталец на хоризонта. Пукнат питекантроп. Пукнат австралопитек.

Пукнат държавен шеф. Пукнат почтен бизнесмен. Пукнато невменяемо старче.

С което бе потвърдено, че на българското човечество не му липсват преходните стъпала, липсват му последните стъпки еволюция към вразумяването.

И бе доказано, че у нас не подлежат на откриване не верижно навързаните звена на продължителното антропологическо усъвършенстване; у нас просто няма начин да бъде открит крайният резултат от разгъването на тази верига - Хомо сапиенс.