Във всеки от американските филми събирам по една торба клишета.

На въпроса "Как си?", примерно, отговорът в 102 от общо 100 случая е "Бил съм и по-добре!" Това впрочем го разбирам. Самият въпрос е много тъп. И сложен. Когато мен ме попитат как съм, обикновено казвам "Питай нещо по-лесно!"

Ако положителните герои бягат или се крият и забележат, че са преследвани или наблюдавани от отрицателните говеда, коментарът винаги е: "Имаме си компания!" Като че ли са тръгнали на събеседване в кварталната кръчма.

А пък като почнат да се признават в топли чувства, направо ме гръмват. Бащи и деца. Съпруг и съпруга. Братя и сестри. Партньори и прочие. Единият: "Ай лав ю!" Обаче другият: "Ай лав ю!" с ударение на "Ай", санким не ти, аз те обичам. То няма спиране. "Не, бе, ай те лав!" "К'во ти, ма, ай лъв ю и отгоре!" И така нататък.

Цялата сантименталщина ужасно заприличва на интимен спор.

Понякога ми става чудно за какво толкова "спорят".

Те и единият, и другият еднакво се обичат, милите.

Спомних си за клишираните интимни диспути по време на парламентарното обсъждане на внесения от обединената в разединени фрагменти опозиция вот на недоверие. Правителството трябвало да падне поради чудовищната корупция.

И като почнаха. "Ю ар къръптед!" реве опозицията. "Вие сте корумпирани!" - реве властта. "Не ние, а вие сте корумпирани, властници корумпирани такива ми ти!" - съска опозицията. "Нъцки ние, точно вие сте корумпираните типове!" - съска властта. "Ю!" "Баба ти "Ю"!" "Само че вашето "Ю", а не нашето "Ю"!" И така нататък.

С възродени сантименти наблюдавам спора им по телевизията.

Чудно ли е, че и сега ми става чудно за какво толкова спорят.

Те и властта, и опозицията са еднакво корумпирани, милите.