Българинът вече не гледа на работата в чужбина като възможност да уреди по-добре живота си. През миналата година само 3.8% от гражданите в трудоспособна възраст са предпочели да припечелват зад граница. Това показват резултатите от изследване на Агенцията за социално-икономически анализи и Центъра за сравнителни изследвания.



Сондажът е по поръчка на социалното министерство и неговите резултати ще бъдат отразени в годишния доклад за изпълнение на националната стратегия за демографско развитие от 2006 до 2020 г. В него са участвали 2725 граждани.

Изследването показва, че се засилва тенденцията за временен престой зад граница, а не за окончателно преселване. В графата "краткосрочни емигранти" влизат най-вече хора с висше и средно образование.

Сред потенциалните емигранти са българите между 30 и 40 г. По-възрастните биха тръгнали на гурбет само ако си представят заминаването като инвестиция. Изненадващо децата и безработицата не са задържащ фактор. Сериозно влияние оказва населеното място. Жителите на големите градове са по-склонни да се преселят от онези, които са от селата. Основните причини, поради които трудно се взема решението за емиграция, са привързаността към семейството, очакванията за подобряване на живота у нас и наличието на бизнес или добра работа. Освен това мъжете са по-склонни да търсят препитание зад граница, отколкото представителките на нежния пол.

Изследването показва, че живелите зад граница в периода 2002-2006 г. са около 384 хил. души, а в момента в чужбина са приблизително 280 хил. Това означава, че за 4-годишния период 8% от трудоспособното население е имало някакъв поминък извън родината. Сега този процент е спаднал с 2 пункта. Около 14% от гражданите са разчитали и продължават да разчитат на ангажименти зад граница. Мотивите за това са икономически и социални - желание за професионална реализация, образование и др.

Средният месечен доход на сънародниците ни в емиграция е малко над 800 евро - с около 100 евро по-малко от резултатите от подобно изследване през 2005 г. Според проучването разходите на гурбетчиите са около 45% от заработеното. За останалите 55% се предполага, че са спестени или са трансферирани у нас. Сметките показват, че по този начин в България постъпват 468 млн. евро годишно.

Трансферите от емиграция са основен фактор за поддържане на макроикономическата стабилност в страната, заключават експертите. Затова според тях всяко наше правителство ще е изправено пред въпроса да стимулира или да сдържа външната мобилност на населението. Всеки опит да се действа на парче в отговор на скандал или медийна кампания в някоя от европейските столици не би бил ефективен, смятат експертите.