26 Февруари 2008 09:48
На границата Пон, 2008-02-25 23:22 Новият Левски няма лидер и притежава плашлив централен нападател Едно време в Студентски град имаше "Строежа". Пред входа му имаше опашка, наоколо се бе разположил незавършен строеж и беше кално, а вътре пиенето беше евтино и хората трудно се разминаваха. Комуникацията се свеждаше до минимум, тъй като музиката беше силна, но поне имаше ентусиазъм. Асоциацията с "Герена" в неделния следобед въобще не далечна.
Опашки и хаос на касата, кал около стадиона и вътре в него, недовършени и строящи се в момента сгради и евтино пиене (в случая билети). Комуникацията между футболистите - минимална. Но много ентусиазъм. И от страна на играчи, и от страна на фенове. Ама, общо взето, напразно. Защото засега новият Левски е далеч от истината и само с ентусиазъм няма да стане.
Срещу Черноморец дебютираха две от новите попълнения, но само дебютираха. Да, Жеан Карлос вкара гол, а и показа докосване и пласиране. Освен това има и желание, защото се скъса да тича. Тоест притежава качества. Обаче не е за схема с две крила и един централен нападател, защото е прекалено плашлив. Особено когато срещу него има двама защитници, той дори не посяга към топката. А точно такъв беше случаят в голяма част от времето срещу Черноморец. И така ще е занапред до края на сезона. Бразилецът се нуждае от някой доста по-мощен, за да му осигурява свободни пространства. А такъв в Левски няма, от което неизбежно изплува познатият прякор на куклата с голям нос от Мъпет шоу. Само че Гонзо по същото време се готвеше да бъде зрител на дербито на Адриатика между Риека и Хайдук.
Другият латиноамериканец - Жоазиньо, също показа огромен ентусиазъм и причини няколко сериозни дупки в новата трева на "Герена". Само че така и не успя да подаде точен къс пас, а и си пролича, че не е ляв бек, макар че игра като такъв, защото "изнасял добре топката". Въпросът в случая обаче е къде бе Минев. Той е човекът, записал най-много минути в контролите и макар че в част от тях бе централен защитник, със сигурност щеше да се чувства по-добре от Жоазиньо. И от Лусио Вагнер. Защото, макар че българският национал направи един добър шпагат и подаде към Хичо, който асистира за първия гол, през другото време бе доста неориентиран. Това всъщност важи за цялата отбрана, тъй като там единствено Рабех бе в час. А пък Живко Миланов бе повече крило, отколкото защитник. А не би трябвало да е така, тъй като точно там останаха най-опитните футболисти на Левски. А те грешаха при почти всяка атака на Черноморец, което означава, че ако са поставени под още по-сериозен натиск, няма как да издържат.
И ако приемем, че тези неща ще се оправят с няколко мача в А група, то липсата на лидер е плашеща. Защото Левски, колкото и зле да е бил, винаги е имало кой да влезе в тази роля. А през първото полувреме в неделя такъв нямаше. Николай Димитров искаше най-много топката и най-често я получаваше. Без обаче това да носи опасност за Стоянов. Голът на Марсио пък накара сините да започват да изсипват безцелно центрирания, а както вече стана въпрос, това не е най-силната страна на Карлос. Да не говорим за Мирослав Иванов или Зе Соареш. С влизането на Боримиров Левски се сдоби с лидер и с човек, който подвиква, и когато се налага, крещи на останалите, но Хичо се отказа да иска топката и след почивката бе почти незабележим (като изключим асистенцията). Представянето на Боримиров също бе на кантар. Той изпусна дузпа, реваншира се с гол и... сбърка над половината от пасовете си. Но предвид възрастта му, това не е учудващо. Учудващото е, че както каза и Херо, той все още успява да вдъхнови обрат.
Шуменският Деко бе на нивото на Боримиров - два пробива, когато съперниците започнаха да се поуморяват, добър пас за 2:1 и две неточни подавания между 83-ата и 90-ата минута, които доведоха до две контри за Черноморец.
За Дарко Тасевски ми се струва, че проблемът е в поста, на който го пуска Станимир Стоилов. На всички е ясно, че неговата сила не в това да бъде опорен халф. Най-добрите си мачове македонецът направи, когато играеше зад Бардон. И той бе разиграващ халф през цялата подготовка. После дойде продажбата на Ричард и Тасевски отново бе върнат назад. И макар че Мъри продължава да упорства, така едва ли ще стане. Освен да доведе до настинка на македонеца, тъй като той изкара близо 15 минути след края на двубоя, оправяйки нервно мокрия си перчем на сянката пред сектор В.
За да не стане прекалено песимистично - в неделния следобед имаше и плюсове за Левски - многото зрители, трите точки и Сърмов. Който по стил и начин на игра много наподобява Боримиров. И не се плаши да бие отдалеч. Но това ми се струва прекалено малко.
Наистина един мач не е повод за генерални изводи, но и малките неща могат да дадат повод за оптимизъм или песимизъм. И в Левски би трябвало да са наясно, че са на границата.
Петър Хераков
в. "Тема Спорт"
|