27 Февруари 2008 01:43

>>><<<
абей на тол; у годинииииииии ипак мъдро

27 Февруари 2008 02:28

Напълно ми събра очите.

27 Февруари 2008 02:44

Моцарт на българското слово. Писатели-мисатели, никой не може да се равнява с Димитри. Ядосвам му се понякога на тезите, но е непостижим.

27 Февруари 2008 08:42

27 Февруари 2008 10:43

Имаше и руски адмирал Куроедов.Той пък какво ли яде?

27 Февруари 2008 11:10

А имаше и Троекуров . Той пък ако знаеш какво правел...

27 Февруари 2008 11:16

Голям праз!
Ако щете да знаете, имаше министерство Минлесбумдревпром с поделение Главфанспичпром - пишеше го на всяка кутия руски кибрит.

27 Февруари 2008 13:22

Да се чете- to be continued
.
А.Помяловски(вж.Чернишевски), в "Очерци за Бурсата" е дал примери бол:

Ей таквиз едни мисли ми се връткат у дъртата глава...

27 Февруари 2008 15:28

Нервен,
Кокошки яде. Но твоят начин на мислене ми харесва, както се казва в един виц...

27 Февруари 2008 15:39

С тая нетрадиционна реклама, Джимо кърти миФки:
Натиснете тук

27 Февруари 2008 15:57

Cruella de Vil
ами вица за Ш-ш-ш Такович(подсказване на изпит за Шостакович със жестове)?

27 Февруари 2008 16:08

Артисте,

27 Февруари 2008 17:52

Ха-ха, ама не само от "Ума си тегли", ами и " Молодые супруги"- Le secret du Mеnage“, така ли беше?


За Джимовщините,

27 Февруари 2008 19:50

В знак на възхищение към недостижимите висоти, до които толерантността на г-н ДИ неизменно се извисява всяка сряда и понеже забелязвам, че навлиза и в кратките форми, с пожелание за продуктивност и успех в последните, и с all my sympathies , както Ф. Саган пишела на феновете си в САЩ, го поздравявам специално с ето това:


Три истински истории
Първа истинска история
В която се разказва как Киро ходил да шъба.
Сега, веднъж Киро бил на някакъв купон в Надежда или Дружба, обаче не познавал никой и стоял само в кухнята с някакъв изолиран психопат. Обаче му писнало да седи с психопата и отишъл в хола, където се запознал с някаква крайно неопределена мацка, взели такси, не си спомня защо и накъде, Киро там нещо се сбил с таксиджията, но после му дал два лева и всичко се оправило, няма значение, обаче мацката, явно поради героизма му или просто така, изглежда се влюбила в Киро и го замъкнала в тях да се шъбат, и Киро, какъвто е лековат, по едно време се озовал как я шъба действително. И шъбат се те, нали, обаче имало една яростна и зла котка, която постоянно се хвърляла да дере Киро по петите и прасците, той шъба, тя го дере с неподозирана сила и злост като от Ада, и сега, съгласете се, Киро какво, да шъба ли, с котката ли да се бори...Както и да е, довърщили първия рунд криво-ляво и мацката отишла нещо там да се подмие или просто изпикае. Едва се захлопнала глухо вратата на спалнята, и Киро, като хванал котката, е сега ти таковах майката, просъскал в предутринния здрач Киро, и бой, бой, спукал я от бой, бил, надявам се, нейната мръсна глава в незастлания под, а също си представям как я въртял за опашката и я джасал о стени и постери на Джъстин Тимбърлейк и я млатил безмилостно о бели черчевета. Мацката се върнала, неподозираща за насилието, и повторно се отдала на разпаления Киро, който бил турил на лицето си усмивката на победил злодей. И пак я шъбал Киро, а котката този път седяла пребита и безмълвна, седи и а-ха да проговори на стопанката си и да й дума продума, мари стопанке, стига, не се шъбай с тоя изверг, знаеш ли колко зле ме преби. Обаче не смее да проговори, мамка й. Или смее, но не може, просто Киро така я е пребил, че не може да си каже името.
После Киро, било вече сутрин и новият ден изгрявал стихийно над столицата, отишъл гол в тоалетната по голяма нужда, вратата се отворила почти с шут, не, не била котката, добила чуводищни размери и дошла за разплата, историята е съвсем истинска и няма място за магически реализми, била бабата на момичето, която казала, о, извинете, след това отишла при момичето в кухнята и казала: една твоя приятелка ака в тоалетната, то хубаво че ака, ама защо гола. Това е.


Радослав Парушев, НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТЕН

27 Февруари 2008 19:56

Джимовщините са много хубави , а пре....пре..... прецедентите /в личен план/ сме ги пре...пре...преживели и не со...со...сошли с ума!
Наздраве Джимо, и много здраве, от сърце!