Само за седмица един 68-годишен италианец на два пъти попадна на първите страници на най-сериозните издания в Европа. Дори на тази възраст Джовани Трапатони си остава един от най-интересните и безспорно най-добрите специалисти в Европа. Именно легендарният треньор и воденият от него национален тим на Ирландия е едно от най-сериозните препятствия по пътя на българските национали към Мондиал'10 в ЮАР.

Преди 10-ина дни ирландците по подобие на англичаните решиха, че треньор от Италия е най-подходящ за националния им отбор. Трапатони прие след продължил близо месец пазарлък, след който нещата изглеждаха ясни, но не би. Проблемът е, че половината заплата на Трап ще се плаща от ирландския милиардер Дани О'Брайън. Това се оказа достатъчно за ФИФА, която започна разследване срещу италианеца.

Всъщност



при Трапатони няма

нищо случайно,



при това в цялата му кариера. За ирландците например е достатъчна рождената му дата - 17 март. Тогава в Ирландия честват Деня на свети Патрик, покровител на нацията. За тях това е достатъчна поличба, нищо че Джовани се е родил не в Дъблин, а в Милано, където стана известен още като играч на "Милан".

За родния си клуб Трап играе от 1959 до 1971 г. Има 273 мача и едва 3 гола, което е нормално за централен защитник. Все пак задачата му е да неутрализира най-опасните играчи на съперника. Например - Джани Ривера от градския конкурент "Интер". С тази си задача Джовани се справя превъзходно, като почти винаги печели персоналните си двубои.

Друг от "обезвредените" от Трап играчи е Едсон Арантес ду Насименту. Иначе известен са света като Пеле. През 1963 г. в мачовете със "Сантос" италианецът не оставя никакви шансове на Краля на футбола. Пеле до такава степен е обезсърчен от сърцатия бранител, че през втората част на двубоя не издържа и кара треньора си да го извади от игра.

През същата година "Милан" печели КЕШ с Трапатони в състава си след успех над "Бенфика". По-късно той извоюва същия трофей и като треньор. Това се отдавало само на още четирима специалисти - Мигел Муньос, Йохан Кройф, Карло Анчелоти и Франк Рийкард. Като играч Джовани става шампион на Италия и носител на Купата на страната. През 1969 г. взима нов КЕШ след победа над "Аякс" с 4:1. Тогава жертва на защитника е друга легенда - Йохан Кройф, който е в началото на кариерата си

Трап играе и за националния тим на Италия - 17 мача с 1 гол. Приключва кариерата си във "Варезе" през 1972 г. А след 2 години се връща в любимия си "Милан", но като треньор. И веднага стига до финал за Купата на Италия. Качествата му не остават незабелязани и през 1976 г. преминава в "Ювентус", където изкарва 10 години и



записва най-сериозните

си постижения



Печели 6 пъти шампионата на Серия "А", 2 пъти Купата на Италия и по веднъж КЕШ (1985 г.), КНК (1984 г.), Купата на УЕФА (1977 г.), Суперкупата на Европа (1984 г.) и Междуконтиненталната купа (1985 г.). Сериозен списък без съмнение.

Успехите съвсем не засищат глада на Маестрото за нови трофеи. През 1986 г. Трап се връща в Милано, но за да поеме "Интер". През следващите 5 сезона тимът печели първенството (1989 г.) и Купата на УЕФА (1991 г.). По-скромно, но отново впечатлявящо. Следва завръщане в "Ювентус" с нови трофеи - второ място в Серия "А" и нова Купа на УЕФА (1993 г.).

Самият треньор обаче оценява най-високо първата си работа извън Италия. През 1994 г. шефовете на "Байерн" изненадват специалистите, като назначават Трапатони за наставник. Адаптацията му към Бундеслигата е трудна и след 6 месеца напуска. За да се върне през 1996-а и за 2 сезона да обори всички критици, че няма да се справи - шампионска титла и Купа на Германия. Така значимите турнири, спечелени от него, преминават бройката 20. Май само сър Алекс Фъргюсън може да му съперничи по този показател.

Престоят му в Мюнхен ще се запомни и с изявите му извън терена. Трапатони редовно развеселява немските журналисти с италианския си темперамент. На една пресконференция дори



свали обувката си и

започна да удря с нея



по масата по подобие на Хрушчов в ООН. След германския период следва ново връщане в Италия. Оглавява "Фиорентина", за да стигне с "виолетовите" до финал за купата на страната през 1999 г. Тогава идва и първият срив в кариерата на Маестрото. След фиаското на националния отбор на Европейското през 2000 г. Трап получава предложение от федерацията да наследи Дино Дзоф. "Скуадра адзура" се класира на световното през 2002 г., но там трудно преодолява груповата фаза. Тимът е пред отпадане, но гол на Алесандро дел Пиеро в мача срещу Мексико класира италианците на 1/8-финал. Там ги чака домакинът Южна Корея и... съдията Байрън Морено. Той отменя гол на "адзурите" и гони Франческо Тоти, което води до отпадане.

От гнева на медиите и на феновете в Италия Трапатони се спасява благодарение на името си. Въпреки че не включва Роберто Баджо в отбора за световното, треньорът е пожален. Виновниците за провала са еквадорският арбитър и корейски нападател. Последният между другото играе в "Перуджа", откъдето го уволняват незабавно.

Не така стоят нещата след европейското в Португалия през 2004 г. Тогава Италия не излиза от групата, в която е и българският тим. "Скуадрата" взима само 1 победа, при това именно срещу националния ни отбор (2:1), но това се оказва недостатъчно. Маестрото е разсипан от критики заради защитната си тактика. На всичко отгоре



Трап нарича критиците

си "ненормални"



и това прелива чашата. Срещу него се изказва дори собственикът на "Милан" и тогавашен премиер на Италия Силвио Берлускони. Джовани е сменен с Марчело Липи, който явно намира по-добър общ език с играчите и резултатът от това се вижда само 2 години по-късно, когато Италия става световен шампион.

След двата му провала със "скуадра адзура" кариерата на спеца тръгва леко надолу. През 2004 г. той подписва с "Бенфика". Още при първия си сезон става шампион на Португалия и стига до финал за Купата. Вместо обаче да остане в Лисабон, Маестрото избира отново Германия, където поема "Щутгарт". С него не печели нищо, но успява отново да скандализира немците. Две от звездите на тима - Йон Дал Томасон и Йеспер Грьонкяер, го критикуват в пресата заради защитната игра на тима - 12 равенства от 20 мача. Това, разбира се, не се харесва на Трапатони и той ги закотвя на пейката. С това си навлича гнева на шефовете и на 9 февруари 2006 г. те го уволняват.

Само че треньорът явно не иска да забравя немския език, който вече владее далеч по-добре, и затова се мести в съседна Австрия, където поема "Ред Бул Залцбург". Още през първия сезон печели титлата, като работи в тандем с друга легенда - Лотар Матеус. През следващия сезон на Трап партнира друг бивш играч на "Байерн" - Торстен Финк. А сега "Ред Бул" върви към нова титла, която ще влезе в богатата колекция на Трапатони.

Сега на Маестрото му предстои нова тежка задача. Да класира Ирландия на световно. При това в група, където основният фаворит е Италия. В Ирландия всички са доволни, тъй като са сигурни, че Трап ще научи тима им на защита. И нямат търпение да дочакат момента, в който свиркането с пръст - запазената марка на Маестро Трапатони, ще се разнесе на стадиона в Дъблин. Впрочем то се очаква и в София на 6 юни догодина.