Седя си във Виенската сладкарница, отпивам капучино и си мисля за някои специфични нюанси от физикохимическия анализ на определени елементи от Менделеевата таблица и по-специално за броя на протоните и електроните в ядрата на тежките цветни метали. В момента преброявам наум периферията на класическата поцинкована ламарина и съм стигнал до тангенциален котангенс от 3867 единици плюс минус квадратурата на 39.955 в период.

По "Царя" колите пъплят едвам, а над тях, шармантно окъпани в светложълта кремиковска мараня, се надвесват кестените. Трафик, мдаа, трафик. Кестени, мдаа, кестени. Ами боклукът. Ами дупките. Ами "Кремиковци". Бая тежки проблеми са налегнали кмета, си мисля. И точно си довършвам мисълта с трафарета как всеки проблем си имал решение, ми хрумва, че всъщност е обратното - всяко решение си има проблем. Истината е, че светът само ни изглежда пълен с проблеми. В действителност той е пълен с решения.

Обикновено хората попадат на проблем и почват да му търсят решението. А трябва първо да си харесаш решение и после да му търсиш проблема.

Например акумулаторните стъклочистачки за очила и лещи. Марсилските керемиди за наргилета и лули. Вентилаторите в лабрадорските бомбета. Ципът на еднокамерните автомобилни гуми и прочие.

Ето, задръстванията по софийските улици могат много лесно да бъдат преборени. Първо, бронираме входните магистрали и така елиминираме всекидневно пристигащите от провинцията 800 000 леки коли, 100 000 камиона и 15 каруци. Парите от ЕС ще ни ги пускат от самолети. Въвеждаме строг режим на движение на личните превозни средства. В понеделник право да карат колите си по улиците на столицата ще имат водачите с ръст до 160 см. Във вторник - от 160 до 170 см. В сряда - от 170 до 180 см. В четвъртък - от 180 до 190 см. В петък - от 190 до 200 см. В събота - над 200 см плюс тротинетките. Неделя, естествено, е почивен ден. Замерването ще се извършва в специални пунктове с ролетки в легнало и трезво състояние.

С "Кремиковци" нещата стоят още по-просто. Трябвало е някога, викат критиците, да бъде построен до морето. Хем нямало да замърсява, хем щял да пести от превозването на суровини и консумативи от пристанищата до София. Е, и сега можем да го направим! Преди години гледах по телевизията как чехите (или унгарците бяха май, ако не ставаше дума за англичаните, при положение че не си припомням нещо около френците) преместиха огромна като замък стара къща на километри от мястото на построяването. Изровиха основите, укрепиха ги, обуха ги с железни колела, прокараха железопътни релси и я изтътрузиха.

Значи трябва да изровим земята под "Кремиковци", да му завинтим колела, да опънем едно 150-200 релси на изток и файрум! За има няма петдесетина години ще го довлачим до Бургас. В краен случай може и в морето да го хакнем, дето се вика.

Това, разбира се, е по-трудният вариант. Много по-лесно ще е да довлачим Бургас до "Кремиковци". 3000 релси и 150 години - колко му е! И какво му плащаш! Милиарди ще спестим само от транспортните разходи. Суровините и горивото пристигат в Бургас и оттам през две кръстовища пряко в комбината.

Плащам капучиното и си тръгвам. Винаги съм бил карък. Щото из Българско, да ви кажа, много рядко е така - който пие, той да плаща сметката.