Светът му обаче рухна на 18 май 2004 г., макар че
Фурер спечели около
$23 000 от тенис мач
в Санкт Пьолтен, недалеч от Виена. Австрийската букмейкърска фирма замрази залога му заради подозрение в организиране на нечестен мач. И от този момент Фурер стана черна овца за всички букмейкъри в Европа - никой не искаше да приема залозите му. Затова му се наложи да отвори собствена компания за залози в тази невзрачна стаичка.
Оттам Мартин Фурер наблюдаваше през 2007 г. и един мач на Николай Давиденко, 4-ия в света, след който всички обърнаха внимание на огромния свят, криещ се зад красивия и блестящ професионален тенис. Точно тогава една от най-големите букмейкърски фирми в Лондон отказа да изплати печалби за над $7 млн., след като Давиденко загуби спечелен мач, и то от посредствен тенисист. Руснакът, разбира се, настоява, че е невинен. Но, каквото и да покаже разследването, този мач раздели света на тениса на две епохи. Ръководството на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТР) нае детективи от Скотланд ярд, за да разследват ситуацията, а вече десетки тенисисти признаха, че непознати са им предлагали през годините да загубят някои от мачовете си.
"Няма нищо по-важно от честността в нашия спорт", заяви един от шефовете на АТР Етиен де Вилиерс. Обаче историята на Мартин Фурер показва, че управляващите в АТР са били наясно със ситуацията много преди злополучния мач на Давиденко, но са си затваряли очите.
"Кариерата" на Фурер почва невинно. Той бил служител в един от множеството игрални домове във Виена. Част от заплатата харчел за залози за любимия си тенис. Изучавал уебсайта на АТР, изчитал всичко, което вестниците и списанията пишели за този спорт. Печалбите му взели да растат, а Фурер започнал да посещава състезанията, запознал се с някои тенисисти и се сдобивал с пропуски за местата, където външни лица по принцип не се допускат. А случайно подслушаните разговори превръщал бързо в солидни печалби. През 2003 и 2004 г. Фурер заложил над $2.5 млн. на повече от 200 мача.
Една от любимите му мишени станал Ираклий Лабадзе, грузински тенисист, живеещ в Австрия. "Посетих негова тренировка, след това вечеряхме. После, когато го срещах на турнир, той идваше и предлагаше да излезем заедно или да отидем на кино", обяснява Фурер. Неотдавна в интервю за руска телевизия 26-годишният Лабадзе, спечелил за цялата си кариера 49 от 130 мача, също призна, че познава Мартин. Странното е, че въпреки приятелството Фурер редовно залага срещу Лабадзе. "Той не е най-добрият играч. Ако залагате срещу него, със сигурност може да спечелите много пари", обяснява Мартин.
Марк Кридлънд, тенис експерт, организатор на действащ в Австралия букмейкърски сайт, казва, че най-големият възход на крупни играчи като Мартин Фурер е бил през 2002 г. Букмейкърите, които имат какво да губят, защото точно те изплащат големите печалби след странни мачове, провели собствено разследване. Установява се, че по онова време
залозите на тенис добиват
небивала популярност
заради появата на нов играч на пазара - Betfair. До този момент канторите поставят коефициенти на мачове и желаещите залагат на тях. Betfair обаче е вид борса - приема залози от едни и същи хора за различен изход от едно събитие. След това изплаща печалби, удържайки си комисиона. Клиентите на Betfair са в над 100 държави. "При Betfair залозите за един мач може да стигнат $60 млн. А когато става дума за такива пари, всяка информация за травмите или психическото състояние на играчите се цени като злато", казва Кридлънд.
За 2003 г. Фурер залага над $1 млн. чрез Betfair. "Ако научех, че някой тенисист се е контузил, звънях на приятели и те залагаха от мое име. Не само аз правех така", обясни той.
На 23 септември 2003 г. на турнира в Палермо (Ит) в I кръг се срещат Лабадзе (№84 в света) и италианецът Томас Тенкони (№225). Лабадзе бил фаворит, но неочаквано за негова загуба били заложени $362 741, шест пъти над общата сума на залозите за I кръг. Букмейкърите били тревога, някои даже се свързали с ATP, обаче оттам само предупредили тенисистите да играят честно. Но Лабадзе дори не положил усилия да се бори на корта и паднал с 0:6, 2:6. И бил глобен от АТР със $7500 за липса на спортна борба.
През май 2004 г. Фурер бил на турнира в Санкт-Пьолтен. Лабадзе бил №4 в схемата и трябвало да играе с непоставения австриец Юлиан Новле. Фурер намерил пункт за залагане на Cashpoint и поискал да сложи 10 000 евро за загуба на Лабадзе. Чиновникът се опитал да го вразуми: "Вие навярно искахте да заложите на победа на Лабадзе?" Фурер обаче останал непреклонен. Тогава се намесил собственикът на пункта, който отдавна следял как Фурер залага на загуби на Лабадзе и печели. Той наредил да не се приемат парите, но Фурер вдигнал скандал, тъй като по закон заложната къща няма право да откаже залог. След мача, който Лабадзе загубил с 5:7, 6:4, 2:6, Фурер се върнал за печалбата си, но Cashpoint отказала да му я изплати. "Те разговаряха с мен като с престъпник", спомня си той. През юни 2004 г. подава иск срещу Cashpoint в съда -
първото подобно
дело в света
Адвокатите на Cashpoint поискали да бъде разпитан Лабадзе, но тенисистът отказал да се яви в съда с мотива, че графикът на турнирите е твърде натоварен. "Тези обвинения са пълна глупост", отсякъл неговият мениджър. Тогава юристите на Cashpoint написали петиция до ATP. Тя попаднала при тогавашния вицепрезидент по правилата и състезанията Ричард Ингс, който току-що се бил върнал от Лондон от среща с шефовете на Betfair. С тях обсъждал достъп до тяхната база данни и помолил заложната къща да му съобщава за всеки подозрителен случай къде, кога и за кого е бил направен залогът. Betfair се съгласила. Ингс проверил Фурер в нейната база данни и открил, че той е един от най-големите й клиенти. Най-често залагал големи суми срещу Лабадзе. Ингс се опитал да привлече вниманието на по-влиятелните лица от АТР: "Ние имаме само с част от пъзела и не знаем как стоят нещата в действителност".
На 24 май 2004 г. Ингс съобщава на юристите на Cashpoint за резултатите от разследването си. Приложил и списък от 5 мача през 2003 г., в които Фурер е заложил в Betfair около $45 000 против Лабадзе. "Фурер е залагал на загуба на Лабадзе независимо от коефициентите", пише той. Но предупреждава адвокатите, че ако искат да използват информацията в съда, ще трябва да се получи санкцията на АТР, за да не се компрометира източникът на информация.
Два месеца по-късно Ингс напуска и оглавява Антидопинговата агенция в Австралия. Но преди това пише писмо до АТР: "Това е изключително важен съдебен процес. За първи път в съда се разглежда въпрос, свързан с машинации при залаганията". Писмото попаднало при изп. директор на АТР Марк Майлс, но през септември 2005 г. той също напуснал. А новото ръководство твърди, че за първи път е научило за писмото преди месец.
Адвокатът на Cashpoint Мартин Паар казва, че няколко пъти е търсил връзка с АТР, но никой не се отзовал. "Това е странно - първо ни предоставят ценна информация, а после не желаят да говорят с нас", чуди се той. Назначеният от съда експерт Клаус Зотер също не успял да се свърже с никого от АТР. И тъй като в съда не са представени доказателства за договорка между Фурер и Лабадзе, той се произнесъл в полза на Фурер. Така Краля на залозите прибрал $25 353 печалба плюс 4% лихва върху тях за забавянето, както и пари за съдебни разноски за $13 419.
Делото още не било приключило, когато през август 2007 г. Николай Давиденко излезе на корта в Сопот (Пол) срещу неизвестния Мартин Васало-Аргуело (Арж). Руснакът лесно спечели първия сет с 6:2. По време на мача обаче са направени залози за над $7 млн., като 1/5 от тях дошла от 9 руски клиенти. Всички пари били за загуба на Давиденко. Руснакът отстъпи във II сет с 3:6, а в третия се отказа заради травма. Тогава Betfair безпрецедентно анулира всички залози за мача. А АТР реши да действа и спешно прие правило, според което всеки тенисист е длъжен до 2 дни да съобщава за направено предложение за загуба на мач. Букмейкърският списък със "странни мачове" пък се разрасна до 140 срещи.