Поп Данчо (името му беше Данаил, но миряните го знаеха като поп Данчо) имаше работа в другия край на София, обаче настана пладне, той поогладня и паркира трабантчето си пред кокетна битова механа.

В същия миг до него паркира огромен тъмен джип. От него на светло излезе елегантен мъж на средна възраст и като поговори известно време по джиесема си, също се отправи към механата.

"Га сме гладни - помисли си попът, - всички сме равни."

Седнаха на съседни маси. И макар че поп Данчо го стори бая по-рано, трябваше да поизчака младия сервитьор.

- Какво ще обичате, г-н общински съветник? - попита той.

- Пържола и бира "Туборг" - отвърна оня и пак си лепна джиесема на ухото.

- Кво че обичате, дедо попе? - викна пътьом през рамо сервитьорът.

- Боб яхния, чадо, и лимонада.

А когато младокът донесе поръчките (не е нужно да уточняваме реда), поп Данчо си рече: "Хм, равни пред глада, ама не и пред менюто".

После изведнъж се сети, че е виждал тоя общински съветник - по телевизиите го показват, по вестниците... Ами да! Нали сега натресоха поредната щуротия - вдигнаха данъка за старите автомобили.

"Абе, чадо - искаше му се да каже, - акъл имате ли? Не барате данъка на новите автомобили, на старите посягате, като пенсионери ги третирате. Бива ли така?... Че тия хорица защо карат таратайки? Щото не могат да си купят нови, чадо. Не е от носталгия, а от недоимък. Четох във вестника, че това са 70% от собствениците на коли със столична регистрация... Все хора, чадо, дето не могат сами да си гласуват заплатите. Опомнете се! Хич бива ли данъкът върху една вещ да не съответства на нейната стойност? "

Вещ беше поп Данчо в счетоводните дела, разбираше купешките работи, ама не ги одобряваше.

То и други неща му идеше да попита, обаче как да го стори? Оня, дето се вика, ядеше и пиеше без откъсване от производството. Не спря с пълна уста да говори по джиесема за някакви мандри, за някакви тирове на митницата, за някакви заменки на парцели, за някакво лобиране, за някакъв мол, за някакви комисиони... А! И току питаше къде ще бъде тоя коктейл, къде ще бъде оня коктейл... Да му се чудиш на акъла чий го търсеше в тая механа при толкоз коктейли! Не можеше ли да устиска някой и друг час?

Дойде ред за плащане. Поп Данчо отдавна беше приключил с обяда, но сервитьорът се появи, когато г-н общинският съветник остави празната си чаша. За пържолата и бирата даде десет лева.

Поп Данчо предвидливо приготви петарка.

- Десет лева, дедо попе - рече младокът.

- Чакай, чадо! То, верно, всички сме равни, ама чак пък... - погледна го възможно най-благо в очите поп Данчо. - Как боб яхния и лимонада ще струват колкото пържола и бира? Що така?

Сервитьорът се замисли, загледа се през прозореца и погледът му спря върху колите на паркинга. Пое си дъх, па рече:

- Щото, дедо попе, твоите газове са по-вредни!

Поп Данчо бръкна под расото и си плати като поп. Излезе навън - общинарят, подпрян на джипа си, говореше за някакъв СПА център.

"Е, тоя вече ме приспа!" - рече си попът, качи се в трабанта и потегли с такава мръсна газ, че направо му пръдна на фасона.