В далечен дом на социални грижи живели братче и сестриче Хензел и Гретел Кезимови. Те били в извънредно неравностойно положение, понеже Хензел бил дебил, а Гретел - олигофренка. Това било така, защото майка им Първолетка Кезимова ги родила, когато току-що била навършила дванайсет години. На всичко отгоре, макар по документи да се водела съпруга на тринайсетгодишния Трайчо Мустафов, всъщност тя била забременяла от родния си социално слаб баща Сали Кезимов. Този Сали, независимо от социалната си слабост, бил поразително плодовит. Освен на щерка си той бил направил деца и на половин Столипиново; и с тях в ръце, в студ и пек, майките им просели не само из цяла България, а и по цяла Обединена Европа, както и в някои части на Канада и Гренландия.

Знае се, че дебилите, ако не се случи да са партийни лидери, са доста приятни хора, тъй като непрестанно се усмихват като дебили и изобщо не забелязват, когато лелите по разните социални домове крадат от кюфтетата им. Такива били и Хензел и Гретел. Живели си те не зле в онзи дом на социални грижи и по цял ден оцветявали с пастели картинките в блокчетата, които правителството им осигурявало с цел да не го критикува ВВС или Държавният департамент.

Обаче един ден управителката на дома извикала подуправителя си и му казала:

- Глей сега, Иванов, неправителствените организации не престават да се заяждат с нас за това, че нито веднъж не сме водили нашите питомци на опера. Дай да намерим на Хензел и Гретел приемно семейство, та да изпълним европейските критерии за грижовност.

- Дадено, шефке! - отвърнал Иванов. - Живее в близката гора една много приятна вещица на име Фани. Сигурен съм, че тя ще се грижи с голяма всеотдайност за Хензел и Гретел и ще им уреди живот в среда, близка до нормалната, с цел те да се интегрират в обществото и един ден да се издигнат до поста уличен метач в София!

Всъщност вещицата Фани била съпруга на същия този подуправител, който пък бил голям тарикат. Изтичал той при жена си и още от вратата извикал:

- Фанче, уредил съм голям ремонт на вилата!

И й описал хитрия си план. Регистрирали двамата фондация с идеална цел под девиза "Обикни кретена", дали голяма пресконференция, в която обвинили всички наоколо, че изобщо не им пука за различните, а след това написали мотивирано писмо до един брюкселски чиновник на име Бойл Мариот Прохаска, който завеждал неравностойните по европейска линия.

Скоро отвсякъде потекли към фондацията транш след транш. Станала виличката на Иванови бонбонче - с покрив от сникърси, балкони от вафли-трепач, стълби от троен лешник, беседка от пияни вишни и басейн, пълен с фанта бамбуча. И не само това - извисила до вилата снага сградата на "Центъра за борба с проявите на някои форми на неразбиране на нуждата от коренна промяна в отношението към неравностойните в центъра и по места", зажужали вътре компютри, затракали ксерокси, запътували по света пратеници и засимпозиумствали симпозници.

А какво станало с Хензел и Гретел?

Какво - седят си все така около масата в една от стаите на вилата на вещицата Фани, усмихват се като дебили и съвсем като в онзи дом на социални грижи си оцветяват картинки в блокчетата за оцветяване, които правителството им осигурява с цел да не го критикува ВВС или Държавният департамент...

Бе, неравностойност!