|
| Шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков и вчера се зарече, че в четвъртък ще обяви депутатите или близките им, които са надписвали земя, за да получат по-големи субсидии от Брюксел. Вчера стана ясно, че подчинената му агенция САПАРД ще бъде одитирана от евроинспектори на 26 май. Това означава, че поне до началото на юни парите по мярката на САПАРД ще останат замразени. |
Миналия петък ЕК спря финансирането по програмата САПАРД заради съмнения в злоупотреби.
Зам.-министър Димитър Пейчев, който отговаря в земеделското министерство за усвояването на еврофондовете, каза по бТВ, че фирмата на неговата съпруга е била подизпълнител на проект, финансиран по САПАРД. "В ЕС всеки, който работи прозрачно, професионално и по правилата, има право да работи. Да се разведем ли и да нямаме деца, и да нямаме родители ли!?", попита риторично той. Според него изобщо не може да става дума за конфликт на интереси.
Фирмата на съпругата на депутата от НДСВ Бойко Боев е получила около 70 000 лева по САПАРД. В същото време дъщерята и зетят на народния представител работят във фонд "Земеделие", от чието решение зависи финансирането. В своя защита Боев обясни, че не можел да нареди за кого да се омъжи дъщеря му, а зет му работел във ведомството, преди да се запознае с нея.
Венцислав Върбанов също призна, че фирми на негови роднини са получавали пари от европрограмата. "Взимат и ще продължат да взимат, защото това им е бизнесът. Тук не става въпрос за лобиране, защото не може да се лобира. Ако един проект не е качествен, ако този проект не е направен спрямо изискванията, не може просто с един телефон да се реши въпросът", разпалено обясни депутатът, който е и бивш земеделски министър.
Върбанов уточни, че родителите му са в селскостопанския бизнес отпреди той да влезе във властта. И подчерта, че няма ограничения за кандидатстване по САПАРД.
Шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов пък заяви, че е давал експертни съвети на асеновградска изба, в която от години работи съпругата му. Избата спечелила няколко проекта по САПАРД, но Моллов не получил каквато и да било изгода. "Не само не се срамувам, че съм помагал с експертния си опит, а се гордея, че моята област Пловдив е първенец по усвояване на средства от САПАРД", заяви шефът на жълтата ПГ.
Моллов заподозря, че зад атаките срещу страната ни в Брюксел стоят опозицията и силите, които отсега се готвят да поемат управлението на страната. Целта била да се забави програмата за развитие на селските райони, която може да влезе в сила само след приключването на САПАРД и по която страната ни очаква да получи 3.2 млрд. евро.
Фермерът Петър Касев пък обясни пред Нова тв, че някои депутати са си "парцелирали" райони от страната и само с тяхно съгласие може да бъде спечелено финансиране по САПАРД. Той заяви, че никакви проекти в Северна България не могат да се осъществят без лобирането на бившия аграрен министър Венцислав Върбанов. Бившият министър на правосъдието Георги Петканов пък "работел" в Смолянски регион. Регионът на Ардино бил запазена територия на бившия аграрен министър Мехмед Дикме и брат му. В Бургаския регион "нищо не ставало" без съдействието на Йордан Цонев от ДПС. Финансирането по програмата не е на състезателен принцип. Кандидатите представят проекти, които се оценяват от комисия от фонд "Земеделие".
Всички обвинени от Касев политици отрекоха пред "Сега" да са лобирали фирми да получат пари от САПАРД.
Шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков обяви, че утре ще съобщи имена на депутатите и на техни близки, които са надписвали декари земя, за да получат повече субсидии от ЕС.
Продължава да е неясна ситуацията около замразените от ЕК пари за земеделия. Вчера се стигна до абсурдната ситуация на съвместна пресконференция зам.-министърът на финансите Димитър Ивановски и началник отдела за предприсъединителна помощ в Еврокомисията Кай Мортенсен да лансират взаимно отричащи се твърдения. Ивановски настоя, че парите по САПАРД изобщо не са спирани, тъй като бюджетът продължава да плаща на фермерите. Мортенсен обаче бе категоричен, че финансирането за България ще бъде възобновено едва след като Брюксел се увери, че има ясен напредък по разследването със случая от 2006 г., при който стари машини бяха представени за нови, за да се получат 7.5 млн. евро от САПАРД. Вчера и евродепутатът Петя Ставрева разпространи писмо на европейската служба за разследване ОЛАФ, че парите се спират до приключване на разследванията.
Шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков обяви, че фондът ще продължи да плаща пари по проектите от авансово взети по САПАРД суми и от държавния бюджет. Ако Брюксел не отблокира плащанията, бюджетът може да загуби около 81 млн. лв. От пресконференцията на Ивановски и Мортенсен стана ясно, че парите ще останат замразени поне до началото на юни, защото одитът на евроинспекторите ще започне едва на 26 май.
Ръководството на най-голямата партия в управляващата коалиция - БСП, продължава да твърди, че няма проблем, нито нужда от оставки. "Скоро ще разберете, че проблемът е чисто комуникационен между нашите експерти и експертите на ЕК", обясни членът на Изпълнителното бюро на БСП Кирил Добрев след редовното заседание на ръководството на партията. Според него става въпрос за проблеми при общуването между експертите от двете страни и обмяната на документи. "Най-трудно е да се източват и крадат европейски пари, рано или късно се разбира", допълни Добрев.
ОПРАВДАНИЯ
Според зам. министъра на регионалното развитие Димчо Михалевски информационният вакуум е причината за спирането на парите по програмата ФАР. Той смята, че след оттеглянето на делегацията на ЕК в София диалогът между тукашната администрация и ЕК не е достатъчно ефективен. "По програма ФАР се обслужват 18 финансови меморандума, 50 проекта и 492 договора, а ЕК има забележки само към три договора, без в тях да има нарушения", коментира Михалевски.
Той твърди, че проблемът по единия договор - за пожарогасителни автомобили и техника, е, че българският подизпълнител е пропуснал да си вземе комисионните от германския производител на техниката. Това е било и обект на критика от ЕК. Другият договор, разгневил Европа, е за изграждането на три пречиствателни станции в Родопите. При него фирмата изпълнител изпаднала в несъстоятелност един месец преди края на проекта. Третият атакуван договор е за изграждане на индустриални зони. За него Михалевски директно обвини ЕК, че не знаела какво прави.
"От МРРБ изпращат непрекъснато доклади към ЕК и не могат да си обяснят защо не се оценяват усилията от българска страна", оплака се Михалевски. Точно неговата оставка поиска в писмо до българското правителство преди две седмици генералният директор по разширяването в ЕК Майкъл Лий.
Шефът на парламентарната група на НДСВ Пламен Моллов пък заяви, че е давал експертни съвети на асеновградска изба, в която от години работи съпругата му. Избата спечелила няколко проекта по САПАРД, но Моллов не получил каквато и да било изгода. "Не само не се срамувам, че съм помагал с експертния си опит, а се гордея, че моята област Пловдив е първенец по усвояване на средства от САПАРД", заяви шефът на жълтата ПГ.
Моллов заподозря, че зад атаките срещу страната ни в Брюксел стоят опозицията и силите, които отсега се готвят да поемат управлението на страната. Целта била да се забави програмата за развитие на селските райони, която може да влезе в сила само след приключването на САПАРД и по която страната ни очаква да получи 3.2 млрд. евро.
Фермерът Петър Касев пък обясни пред Нова тв, че някои депутати са си "парцелирали" райони от страната и само с тяхно съгласие може да бъде спечелено финансиране по САПАРД. Той заяви, че никакви проекти в Северна България не могат да се осъществят без лобирането на бившия аграрен министър Венцислав Върбанов. Бившият министър на правосъдието Георги Петканов пък "работел" в Смолянски регион. Регионът на Ардино бил запазена територия на бившия аграрен министър Мехмед Дикме и брат му. В Бургаския регион "нищо не ставало" без съдействието на Йордан Цонев от ДПС. Финансирането по програмата не е на състезателен принцип. Кандидатите представят проекти, които се оценяват от комисия от фонд "Земеделие".
Всички обвинени от Касев политици отрекоха пред "Сега" да са лобирали фирми да получат пари от САПАРД.
Шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков обяви, че утре ще съобщи имена на депутатите и на техни близки, които са надписвали декари земя, за да получат повече субсидии от ЕС.
Продължава да е неясна ситуацията около замразените от ЕК пари за земеделия. Вчера се стигна до абсурдната ситуация на съвместна пресконференция зам.-министърът на финансите Димитър Ивановски и началник отдела за предприсъединителна помощ в Еврокомисията Кай Мортенсен да лансират взаимно отричащи се твърдения. Ивановски настоя, че парите по САПАРД изобщо не са спирани, тъй като бюджетът продължава да плаща на фермерите. Мортенсен обаче бе категоричен, че финансирането за България ще бъде възобновено едва след като Брюксел се увери, че има ясен напредък по разследването със случая от 2006 г., при който стари машини бяха представени за нови, за да се получат 7.5 млн. евро от САПАРД. Вчера и евродепутатът Петя Ставрева разпространи писмо на европейската служба за разследване ОЛАФ, че парите се спират до приключване на разследванията.
Шефът на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков обяви, че фондът ще продължи да плаща пари по проектите от авансово взети по САПАРД суми и от държавния бюджет. Ако Брюксел не отблокира плащанията, бюджетът може да загуби около 81 млн. лв. От пресконференцията на Ивановски и Мортенсен стана ясно, че парите ще останат замразени поне до началото на юни, защото одитът на евроинспекторите ще започне едва на 26 май.
Ръководството на най-голямата партия в управляващата коалиция - БСП, продължава да твърди, че няма проблем, нито нужда от оставки. "Скоро ще разберете, че проблемът е чисто комуникационен между нашите експерти и експертите на ЕК", обясни членът на Изпълнителното бюро на БСП Кирил Добрев след редовното заседание на ръководството на партията. Според него става въпрос за проблеми при общуването между експертите от двете страни и обмяната на документи. "Най-трудно е да се източват и крадат европейски пари, рано или късно се разбира", допълни Добрев.
ОПРАВДАНИЯ
Според зам. министъра на регионалното развитие Димчо Михалевски информационният вакуум е причината за спирането на парите по програмата ФАР. Той смята, че след оттеглянето на делегацията на ЕК в София диалогът между тукашната администрация и ЕК не е достатъчно ефективен. "По програма ФАР се обслужват 18 финансови меморандума, 50 проекта и 492 договора, а ЕК има забележки само към три договора, без в тях да има нарушения", коментира Михалевски.
Той твърди, че проблемът по единия договор - за пожарогасителни автомобили и техника, е, че българският подизпълнител е пропуснал да си вземе комисионните от германския производител на техниката. Това е било и обект на критика от ЕК. Другият договор, разгневил Европа, е за изграждането на три пречиствателни станции в Родопите. При него фирмата изпълнител изпаднала в несъстоятелност един месец преди края на проекта. Третият атакуван договор е за изграждане на индустриални зони. За него Михалевски директно обвини ЕК, че не знаела какво прави.
"От МРРБ изпращат непрекъснато доклади към ЕК и не могат да си обяснят защо не се оценяват усилията от българска страна", оплака се Михалевски. Точно неговата оставка поиска в писмо до българското правителство преди две седмици генералният директор по разширяването в ЕК Майкъл Лий.
