Роланд Емерих е добър главно в едно: да похарчи стотина милиона долара, без от тях нито цент да отиде за читав сценарий. Така беше в "Денят на независимостта" и "Годзила", "Старгейт" и "След утрешния ден". Не прави изключение и новият му блокбъстър, чийто премиерен уикенд в САЩ постави под въпрос това определение: резултатът му е двойно по-слаб от предишната историческа суперпродукция на Уорнър Брос "300" и това предизвика шеговити заглавия от типа "Кога 10 000 е по-малко от триста?".

"10 000 пр. н. е." е чиста фантастика, точно както и предишните ленти на Емерих, макар да не е ситуиран в бъдещето. Действието в него се развива в прекалено далечно минало, за да имаме точни археологически и исторически свидетелства за нравите и събитията от тогава. В свободните си съчинения сценаристите са намотали глобално затопляне, мигриращи мамути, шамани, ацтекски обичаи, героизма на млад ловец и гробовния глас на Омар Шариф като разказвач зад кадър.

Емерих пак е успял да похарчи брутния вътрешен продукт на малка африканска страна за своите си неща: снимал е на три континента, дизайнери са се мъчили над компютърно генерирани мамути и саблезъби тигри.

Но този път ги няма даже знаковите дигитални сцени: като летящата чиния, която захлупва Капитолия в "Денят на независимостта", или Годзилата, която овършава Манхатън като тръстикова нива.