Животните в една гора все се жалвали от горското медицинско обслужване. Как трябвало непрекъснато да плащат, как по болниците никакво внимание не им обръщали, как цените на лекарствата непрекъснато растели... Оплаквали се те, само вълкът им се подигравал:

- А бе, вие не знаете ли защо ми е дебел вратът? Народът го е казал: "На вълка врата е дебел, щото сам си плаща здравните осигуровки!"

Добре, ама един ден да вземе да се разболее. Вълк, вълк, ама и него болест го лови. Отишъл той при д-р Кума Лиса, която му била джипито. Опипала го тук-там Кума Лиса, прибрала му потребителската такса и възкликнала:

- О, ама ти си за клиничната пътека 3-20-04 "М"! Да тръгваме!

Повела го, а там на всеки завой чака медицинско лице и иска потребителска такса, щото медицинските лица от потребителските такси живеят, а доктор Кехайов, който е най-главният на медицинските лица, живее и от това, че си има фирма, която продава тухли на болниците. Вървели двамата по клиничната пътека и било много и страшно, и героично. Понеже отляво - урва, в която ръмжат и оголват остри зъби стоматолози; отдясно - бездна, гъмжаща от чудовищни невролози, всеки раззинал паст за такса; отгоре се вият лешояди - анестезиолози; в крайпътната река бляскат с по три реда акулски зъби в уста кардиолози, а в храстите пълзят, чакат парите си и съскат с раздвоени езици специалисти уши-нос-гърло...

Девет кожи смъкнали от гърба на клетия Вълчо! При това, без да са дерматолози!

- Кво става, бе? - чудел се той. - Нали винаги и в срок здравните вноски си плащах? Уж здравната каса ми обеща - разболея ли се, безплатно да ме лекува...

- Няма такова нещо! - кикотела се д-р Лиса. - Лечението е безплатно, но всеки трябва да си плаща потребителската такса!

- Но нали тази потребителска такса е два и двайсет?

- Ох, този вълк ще ме умори! - лисицата се търкаляла по земята от смях. - Потребителската такса при всяко медицинско лице е различна! Познавам един професор - неврохирург-патологоанатом, при който потребителската такса е десет хиляди евро! Искаш ли той в черепа ти да рови - прати му таксата си посредством старшата сестра, не искаш ли - мри в някое от отделенията на болницата му.

Такива неща му говорела лисицата и, то се знае, прибирала си надлежно и тя личната потребителска такса, защото при джипитата е така - за всеки "Добър ден!" прибират по два кинта. И понеже клиничната пътека е и дълга, и страшна, а тя, от своя страна, си била печена лисица от здравеопазването, направила се, че си навехнала крака и яхнала вълка. Пъшкал Вълчо по пътеката, болен и безпаричен, а Кума Лиса, качена на раменете му, си баела на бълхите:

- Болен здравна каса носи! Болен здравна каса носи!

Изобщо много тъжна приказка. Без щастлив край. Медицинските труженици не само до шушка обрали здравно осигурения вълк, а на всичко отгоре един коремен хирург го кастрирал. Понеже, за да бъде наред всичко с операцията, искал своята си потребителска такса - три бона в плик, но Вълчо бил дотолкова изтупан от медиците, че можел да го дари само с кутия пияни вишни и бутилка сунгурларска гроздова. И хирургът, за отмъщение, му резнал органа! Обяснил, че няма как иначе да го излекува.

Няма как ли? Я да беше ги дал тия три хилядарки - и втори орган щеше да му присади.