За боса Йозеф Блатер световната футболна асоциация ФИФА е сдружение, обединяващо планетата. Организация, в която господстват ценности като благоприличие, морал и взаимно уважение. Сеп е швейцарец и ръководи асоциацията на 208 национални федерации (или около 260 млн. футболисти) от 1998 г. Блатер вижда ФИФА като завършено етично произведение на изкуството - нещо средно между ООН и "Амнести Интернешънъл", което отдавна трябва да е удостоено с Нобелова награда за мир.

Има обаче и една друга гледна точка, която показва ФИФА като глобална машина за пари, произвеждаща милиони швейцарски франкове всяка година и с приходи от над 3 млрд. франка (1.9 млрд. евро) само в периода 2003-2006 г.

Преди по-малко от година Блатер откри новата щаб-квартира на ФИФА в Цюрих, оценена на 240 млн. швейцарски франка, и сега може да уплътнява времето си там в мечти за Нобелова награда. При това на спокойствие, понеже пет от осемте етажа на зданието са под земята - доказателство за противниците му, че истинските владетели на футболната империя са мегаломанията и заблудата.

От избора си преди 10 години Блатер неведнъж се е защитавал срещу упреците, че ФИФА може да бъде купена, и упорито отрича наличието на каквато и да е корупция. "Аз не съм подкупен - каза веднъж шефът в интервю. - В противен случай съм съгласен да ми отсечете и двете ръце."

Сега обаче следствието в родината му Швейцария разкри, че спортни лица, включително представители на ФИФА, може да са взимали рушвети, възлизащи на милиони. Окръжната прокуратура в кантон Цуг вече работи над 228-страничен обвинителен акт, който включва обширни показания и доказателства за функционираща подкупна система в световния спорт.

Обвинителите събраха информацията за делото срещу шестима бивши мениджъри на фалиралата компания International Sports Media and Marketing (ISMM), занимавала се с продажбата на телевизионни и рекламни права. Разглеждането започна във вторник в Цуг. Както изглежда, компанията е прибягвала до тайни разплащания в лобирането за ключови позиции на футболния и изобщо на спортния пазар.

Делото включва и разследване на втория най-голям банкрут в историята на швейцарската икономика. ISMM обяви несъстоятелност през май 2001 г., след като компанията бе актуализирала портфолиото си в предишни години в подготовка да стане обществена организация и бе успяла да се преразшири, преди да се разшири. Не само че гарантира на ФИФА приходи от минимум 2.2 млрд. швейцарски франка от тв и рекламни права за световните първенства през 2002-ра и 2006-а, но и чрез своя филиал International Sports and Leisure Worldwide (ISL Worldwide) се опита да осигури правата на почти всички водещи спортни събития, при това на изкуствено надути цени.

Сделка с асосиацията на професионалните тенисисти (АТР) през 1999-а, която трябваше да струва на ISMM около $1.2 млрд. за 10 години, окончателно постави компанията в несигурна финансова ситуация. Според следователите ISMM и ISL Worldwide са загубили повече от 860 млн. франка само през фискалната 2000 г.

Съдът сега трябва да прецени дали изпълнителите от двете фирми са прибягвали до престъпления, за да предотвратят колапса на тяхното кралство на спортните права. Окръжната прокуратура на Цуг обвини защитаващите се в злоупотреба, измама, няколко случая на незаконно лобиране за кредитор, обида на кредитори и фалшив банкрут. Обвинението иска присъди между 3 и 4.5 години затвор при доказване на вина.

Томас Хилдбранд - съдия с извънредни правомощия в разследването, който също като Блатер е родом от градчето Фисп в кантон Валис, прекара цели три години в изучаване на причините за фалита на ISMM. Юристът летя чак до Бразилия и Япония, за да разпитва свидетели. Работните обиколки го отведоха и до Лихтенщайн, където Хилдбранд се натъкна на някои транзакции, за които се смята, че са ползвани при подкупването на необходимите официални лица.

Както в повечето случаи с данъчни и финансови измами, ключова роля и тук играят сенчести фондации, регистрирани на необичайни места. Една от тях, наречена "Нунка", е основана през 1998-а в столицата на Лихтенщайн Вадуц. Втората - "Сънбоу", се появява повече от година по-рано на Вирджинските острови, но на 8 февруари е закупена от "Нунка".

Дори в самата ISMM, която в средата на 90-те години на миналия век бе позната под името Sporis Holding AG, са били малко хората, запознати с "дъщерните фирми". Двете фондации не фигурират в балансовия отчет на организацията. Следователите обаче вярват, че те определено са "икономически бизнес подразделения" на ISMM.

"Сънбоу" става клиент на LGT, същата банка, използвана от много германски бизнесмени за укриване на данъци, и сметката с номер 193.223.31 съвсем скоро се превръща в доста заето място. В края на май 1999-а в нея е депозирана сумата от 36 130 220 швейцарски франка. Преводното нареждане идва от сметката на Sporis Holding AG във френската BNP, а прикаченото пояснение гласи: "За разходи по придобиване на права".

В периода от 3 юни 1999-а до 15 януари 2001-ва мултимилионното благосъстояние на "Сънбоу" се стопява до краен остатък от 2134.90 швейцарски франка. Следствието смята, че общо 18 198 310 франка са "трансферирани в индивидуални сметки, които пряко или косвено са свързани с договорите, които ISMM е сключила. Тези преводи са или бакшиши, или рушвети."

Има сведения, че от прокуратурата вече са идентифицирали двама представители на ФИФА, получили подкуп. Има данни, че "Сънбоу" е платила 211 625 франка в два отделни превода на парагваеца Николас Леос, президент на южноамериканската футболна асоциация (КОНМЕБОЛ) и член на изпълнителния борд на ФИФА от 1998 г. В навечерието на Коледа през 1999-а пък Мухидин Ндоланга, тогавашният шеф на футболния съюз на Танзания, получил 15 975 франка. Африканецът категорично отхвърли обвиненията, докато Леос засега отказва коментар.