Обичам историческите възстановки на събития от славното ни минало. В нашето подбалканско градче всички известни родове участват във възстановките, намират се и съответните дрехи и оръжия, самодейният ни театър предоставя целия си реквизит, трупан през годините, пише се и сценарий с добре пресметната зрелищност. Когато в града ни има историческа възстановка, не само патриотизмът расте, а и хората се чувстват братя по съдба, окрилени от една цел, един идеал.

Аз съм фармацевт, имам аптека на площада.

Помня възстановката на Ханкрумовата победа над император Никифор. Хан Крум го игра Наско, който има магазин за дрехи втора употреба, нов внос от Германия, Австрия и Холандия. Данъчният инспектор Палавеев беше Никифор, защото населението и без друго го мрази. Хан Крум се сражаваше с подлия Никифор на кон, облечен в ризница, въоръжен с копие, щит, секира и боздуган, а византийският император бе в пурпурна мантия, броня, щит и меч, а в пазвата си носеше лют червен пипер, за да го хвърли в очите на хана. Има такива исторически сведения за византийската подлост. При третата атака на Крум Страшни Палавеев падна от коня и разсипа пипера на паважа. Крум опря копието в гърдите му, вдигна секирата и изрева историческите слова: "Като не щеш мира, на ти секира!". Последва димна завеса и през нея видяхме Крум Страшни да пие вино от черепа на Никифор, оформен от учителя по рисуване Христосков. Публиката ръкопляска и вика "Браво!" и "Да живее Крум Страшни!", младежта възкликва "Уау", бабите се просълзяват, клисарят бие камбаната. Тогава Крум вдигна ръка и ревна в микрофона: "Всяка византийска свиня, която си пъха зурлата в плодородната българска нива, ще бъде посечена, както аз посякох Никифора! Но помни, български роде, много наши крадци се навъдиха напоследък, окуражени от войната. Аз ви казвам, че на всеки крадец, когото хванем, ще му режем дясната ръка за назидание!".

Избухнаха аплодисменти, но циганорът гузно се заоглежда, защото, ако на крадците на кабели отрежат десните ръце... А хубаво им го каза Хан Крум. Държим на етническата толерантност, но за кражбата на кабели прошка няма! Е, може и да е жестоко отрязването на ръка, но чувам, че в столицата вече режат уши. Може би с уши трябва да се започне...

На възстановката на Априлското въстание беше много весело, накрая оркестърът засвири Свищовското хоро, което се заигра и от четници, и от заптиета, и от поругани девици, и от ханъми. Но сетя ли се за черешовото топче, вдигам кръвното. Да вземе оня серсем Рашко, пиротехник в рудника, да го наблъска с джепане и бренеке. И какъв ли е бил мерникът на топчията, дали го е инструктирал човек от отдел "Военен" към общината, не се разбра, но витрината на закусвалня "Възраждане" се срути цялата, на стотици стъклени късове.

И знаете ли кое е най-ужасното? Че в съседство със закусвалнята е моята аптека. Ами ако тя беше улучена и лумнеше огън от лавандуловия и камфоровия спирт? Защо трябва, господа, ние фармацевтите да треперим и от историческите възстановки?