В края на миналата година правителството нахално излъга и парламента, и всички нас - наивните данъкоплатци. Измами ни, като обяви, че ще изразходва спешно бюджетния излишък за важни народополезни дела - за градеж на инфраструктура и за изпълнение на неотложни задачи, произтичащи от членството в ЕС. Всички бяхме наясно, че инвестициите в пътища и ВиК мрежата ще се влеят в партийните обръчи и във фирми на батко, татко и стринка, но едва ли сме предполагали, че излишъкът ще се харчи и за пазаруване на нафта, канцеларски материали и домакинско обзавеждане.

Според проекта, който кабинетът на Станишев представи в Народното събрание през ноември, "излишните" пари трябваше да отидат за:

1. Изграждане на инфраструктура - пътна, жп, екологична, включително и столичното метро;

2. Изпълнение на ангажименти към ЕС в сектор "Енергетика" и "Телекомуникации"- прословутия единен номер за спешни повиквания 112 и др.;

3. Временни безлихвени заеми за общински проекти с финансиране от ЕС.

От опозицията плахо поискаха списъци с конкретните обекти, преди да гласуват за голямото коледно харчене. Не ги получиха, но мнозинството и министрите обещаха списъци и пълна прозрачност след Нова година. Номерът мина, пък и трите точки звучаха убедително - софиянци и Бойко Борисов си отдъхнаха, че строежът на нови километри от метрото няма да спре, цяла България се размечта за гладки шосета и улици и всички вкупом се зарадвахме, че няма да се червим пред Брюксел заради неизпълнени точки от договора за еврочленството.

Първоначално кабинетът "Станишев" внесе проект за скоростно усвояване на 570 млн. лева от бюджетния излишък, а после мнозинството в парламента



щедро вдигна летвата до 1 380 522 000 лв.



Част от колосалната сума наистина бе изразходвана "по предназначение". Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" например набързо намести 240 млн. лв. за шосета и улици, точно преди темата "конфликт на братски и други интереси" да стане болезнено актуална. Позакърпиха се и малко свлачища и канали, а Емел Етем напълни държавните петролните запаси до европейски размери.

Други траншове от излишъка обаче са избягали далеч от разрешеното от парламента разпределение. Надвзетите ни данъци са отишли за нови клозети, дограма в селски училища, за евтини почивки за военните, за картечни пистолети и канцеларски материали за МВР. Това става ясно от справките на отделните министерства, предоставени по искане на депутати от опозицията. Някои министри са били нахално пестеливи в отговорите си, други са се опитвали да хитруват. Но и от беглата информация става ясно, че милиони левове са просто "прахосани".

Какво показва "справката" от Министерството на транспорта например? В няколко реда Петър Мутафчиев отчита, че две ненаситни държавни компании са погълнали с лекота поредна порция от хазната - 79 млн. лв. от излишъка. От листчето се разбира, че БДЖ получава 39 млн. лева - но не за нови влакове, а като компенсация за евтините билети и безплатното возене на някои групи граждани.



А как държавата щеше да компенсира БДЖ,



ако не се беше образувал големият излишък? Да не говорим, че доплащането за влакови билети трудно може да мине за инвестиционен разход и още по-трудно - за изпълнение на поети към Брюксел ангажименти.

Коледното късметче на НКЖИ (Националната компания жп инфраструктура) е за 40 млн. лв. - за ремонт, поддръжка и модернизация на съоръжения. Мутафчиев не споделя за кои жп линии са отишли милионите и кои са фирмите изпълнители. Не казва и как НКЖИ щеше да кърпи релсите и жиците, ако нямаше подялба на излишъка.

Други министри хитруват и дават обилна информация за маловажни харчове, а спестяват подробностите за едрите разноски. Нихат Кабил например е дал детайлна разбивка за 1.3 млн. лева, заминали за ремонти на покриви, прозорци и гаражи в селскостопанските училища към Министерството на земеделието. Така научаваме, че за изграждане на вътрешни тоалетни в с. Бояново са дадени 14 хиляди лева, за подмяна на врати в ПГСС в Долни Чифлик са платени 78 лева, а в Ситово котелна станция се е обзавела с вентилатор за 535 лева. Впечатляваща конкретика. Тя обаче липсва точно там, където е по-интересно - какво е разпределението на онези 12.7 млн. лева, предоставени на фирмата "Напоителни системи" за чистене и корекции на речни корита и за ремонт на отводнителни системи. Няма как да разберем кои точно реки и канали са погълнали парите, защото Кабил е спестил тези данни. Така няма да научим и дали парите са били похарчени уместно, а



когато реките започнат да преливат, пак ще се чудим кой е виновен



и дали са били чистени.

Проф. Радослав Гайдарски поне е изброил всичките 50 болници, които са си купили медицински апарати и друга техника, и колко пари е похарчила всяка от тях. Министърът на просветата Даниел Вълчев обаче не е сметнал за нужно да отчете къде са отишли поверените му 50 млн. лева от излишъка. В рамките на 6 машинописни реда той съобщава, че за ремонти и модернизация на материално-техническата база неназовани държавни висши училища са получили 40 милиона, а БАН - останалите 10 милиона.

И Джевдет Чакъров отчита консумацията на 100 млн. лева телеграфно. На половин страничка министърът на екологията пише, че е дал 100 000 лева за дейности по НАТУРА 2000, а



8.5 млн. лева - за химикали,



консумативи и оборудване на лаборатории към агенцията за опазване на околната среда. Чудно как щяха да работят тези лаборатории, ако не се бе появил бюджетен излишък за харчене. Най-големият дял от сумата, предоставена на МОСВ, е за екологични инвестиции на общините - ВиК, пречиствателни станции, депа за твърди отпадъци. Но кои са общините, какви са обектите, къде колко пари са похарчени и кои са изпълнителите, можем само да гадаем. Чакъров е пренебрегнал всички тези досадни подробности.

Затова пък списъкът на МВР се отличава и с подробности, и с разнообразие. В него трудно ще откриете капиталови инвестиции, но пък ведомственият автопарк е очеваден приоритет в разходването на излишъка: 12.5 млн. лева за горива и масла, 620 хиляди за резервни части, 7 млн. лева за покупка на противопожарни автомобили, 800 хиляди лева доплащане по договор за доставка на леки автомобили; 200 хиляди за текущ ремонт на транспортни средства, 2 млн. лв. за сигнални лампи и радиостанции за полицейски коли.

Голямото пазаруване на коли, горива и резервни чаркове може да е било наложително. Но тогава защо Румен Петков не е включил всички тези важни разходи в редовния бюджет на МВР? А ако не са чак толкова спешни, защо просто не останаха за бюджет 2008?

Министерството на отбраната също е харчило здраво от излишъка за допълнителни горива - 5 млн. лв. за авиокеросин, бензин, газьол. И ако преглътнем, че самолетите, вертолетите, джиповете и БТР-ите на армията все пак трябва да се зареждат, а горивото им миналата година здраво поскъпна, трудно ще смелим друг харч на министър Близнаков. 10 милиона лева от нашите данъци са отлетели за дофинансиране на социални дейности и "повишаване на качеството на живот на Министерството на отбраната". МО даже си има агенция, която организира евтини екскурзии до Тенерифе и други примамливи дестинации. Но точно за това ли трябваше да се харчи бюджетният излишък? Как да не се сети човек за децата от Могилино...

Противно на всякаква управленска, икономическа и човешка логика кабинетът щедро раздаде десетки милиони за бензин и коли на чиновниците, а се стисна за превантивни мерки срещу наводненията. Красноречив пример в това отношение е министерството на бедствията, което се уреди с цели 175 млн. лева. По принцип Емел Етем обича да разяснява публично колко много се грижи за подопечните й служби, но този път предпочете да запази дискретност. Може би защото има нещо смущаващо в краткия срок, в който трябваше да се похарчат милионите. Все пак Етем благоволи да отговори лаконично на официалното запитване на в. "Сега" за разпределението на 175 млн. лв. Справката разкрива познатия трик "сандвич" - харчовете се описват като неотложни, а между неотложните се промъкват и други. Така например 5 млн. лв. са отишли за разплащане по отдавна обявени обществени поръчки за техника и оборудване.

Има и редица разминавания и



други тънки "хватки" при усвояването на парите



от излишъка. Според министерство на бедствията 170 млн. лв. са отишли в Държавния резерв за попълване на задължителните запаси с горива и за ремонт на базите. От агенцията, оглавявана от Николай Боршуков, уточниха, че 89 млн. лв. от тях са за попълване на резервите с нефт и нефтопродукти, 23.8 млн. лева - за погасяване на стари задължения за доставка на горива, 1.2 млн лв. за плащания по договори с външни съхранители и 56 млн. лв. за капиталови разходи.

Евгени Чачев от ДСБ попита министър Етем защо цената на закупените от резерва горива е със 190 лв. на тон по-висока от цената, на която са били продавани в деня на сделката на други клиенти. Той изчисли, че в резултат на тази сделка данъкоплатците са били ощетени с 20 млн. лв. Етем не можа да даде приличен отговор, а шефът на резерва Боршуков обясни пред "Сега", че завишението идвало от това, че в цената е калкулиран и транспортът, както и защото горивата отговаряли на най-високите европейски еконорми.

Някакъв фокус-мокус ни беше пробутан със старо задължение на резерва. Едни 24 млн. лв. бяха отпуснати от излишъка и дадени на някого, но така и не се разбра на кого. Боршуков не крие, че старият дълг от почти 24 млн. лв. е бил прехвърлен като вземане към друго юридическо лице, но отказва подробности. Това е част от онези задължения, заради които беше освободен от поста предишният шеф на агенцията Димитър Димитров. Интересното е, че в края на 2006 г. МФ отказа да отпусне допълнителна сума за набавяне на задължителните запаси, а през декември миналата година - вече нямаше нищо против.

48 млн. лв. от излишъка бяха дадени за доизграждане на системите за единния телефон за спешни повиквания 112.

Предопределен беше и харчът на министерството на държавната администрация. То се пребори за 42 млн. лева от излишъка, като



30 млн. лв. от тях отидоха в "Майкрософт"



за доставка на лицензиран софтуер за персонални компютри и сървъри. С тези пари се покриват задълженията по договора за доставка на софтуер за администрацията, който предизвика редица въпросителни при сключването му. Изглежда, че голяма част от излишъка е била изхарчена авансово, а правителственото постановление само е легитимирало това.

От остатъка министерството на Николай Василев е дало 3 046 000 лв. за закупуване на 1000 лаптопа и 1500 настолни компютъра. Преносимите компютри ще бъдат предоставени на областни и общински администрации, а 300 настолни компютъра са предвидени и за структурите на съдебната система. С част от сумата бяха платени и допълнителните 10 000 прозрачни урни за изборите.

Голямата мистерия е как е направен подборът на всички тези обекти за харчене. По какви признаци и показатели са били номинирани, оценявани, селектирани и премирани тези проекти. Защо точно тези, а не други? Как са защитени разходите? И в крайна сметка какъв е ефектът от обилното изливане на бюджетни пари.

1.38 млрд. лева са наистина много пари. Според икономиста Георги Ангелов огромният излишък за 2007 г. позволяваше осигурителната тежест веднага да падне на 15% и дори на 10%. Мария Капон, независим депутат, припомни как миналата есен от финансовото министерство твърдяха, че парите за майчинство не могат се вдигнат от 190 на 220 лева, защото това ще коства на бюджета 15 милиона лева?!

Тези дни зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски пък обяви, че всички пари, на които страната ни може да разчита от ЕС за ВиК проекти, са общо 1.8 млрд. евро, и то не за година-две, а до 2015 г. Това прави по 225 млн. евро, или по 440 млн. лева средно на година - ни повече, ни по-малко. А сега си представете, че голямото разпиляване на бюджетния излишък не се бе състояло. Поне половината от тази сума можеше да се инвестира във водоснабдяване и канализация. И си заслужаваше, защото много селища в България продължават да живеят в ХIХ век. Но Станишев и ко прецениха, че далеч по-важно е да купуват нафта и коли. Така за пореден път чиновниците се оказаха по-обгрижени от гражданите. Докога ще продължава това безобразие?